Камъните в бъбреците се състоят от вещества, които урината съдържа в естествено или неестествено състояние. Те имат различна форма, големина и състав; затова се говори за уратни, оксалатни, фосфатни и смесени камъни. Уратните камъни са твърди, гладки и с кафяв цвят. Оксалатните камъни са грапави и много твърди. Фосфатните камъни са белезникави, по-големи от останалите и лесно трошливи. Камъните могат да се намират в самия бъбрек, в бъбречното легенче, в пикочопровода или в пикочния мехур. Срещат се по-често у мъжете, отколкото при жените.

Симптоми

Някои болни с години изкарват пясък с урината си, без да имат някакви особени болки и без да се образуват камъни. Други пък отделят от време на време камъчета с различна големина, при което имат много силни болки, известни под името бъбречни колики. Болките в този случай се дължат на дразненето, което камъните упражняват върху легенчето на бъбрека и на пикочопровода, когато минават по него, както и на свиването, което прави бъбрекът с цел да ги изтика. Такъв пристъп може да дойде без никаква видима причина или да настъпи след вдигане на тежест, скачане, яздене на кон и т. н. Болният чувства силни присвиващи болки, които се излъчват от гърба по протежение на пикочопроводите към мехура и слабините. Едновременно с това болният изпитва болезнен напън за уриниране и отделя кръв с урината си.

В много случаи присъствието на камък в бъбреците не се проявява по никакъв начин особено когато е във вътрешността на бъбрека. Често обаче той се проявява чрез тъпи болки в страната, които карат човек да притиска с ръка болната си страна. Когато камъкът не е в самия бъбрек, а е в легенчето на бъбрека, болките са по-изразени и са придружени често с кървава урина. Кръвотечението може да бъде значително, особено след скачане, тичане, яздене на кон и т. н.

Много от камъните, които се образуват в бъбреците, минават по пикочопровода и слизат в мехура, откъдето се изхвърлят навън с урината. Не се редки обаче случаите, при които камъкът застава някъде в пикочопровода и причинява много силни болки, които се дължат на усилието на пикочопровода да избута надолу камъка. Спирането на болките означава, че е минал надолу. Понякога камъкът остава в пикочопровода и така го запушва, че урината от този бъбрек не може да слиза в мехура и поради това бъбрекът се разширява от прекомерното набиране на урина в него и вътрешността му се уврежда.

Причини

За образуването на камъните имат значение различни фактори: нарушаване на регулативната дейност на централната нервна система, стресът и най-вече страхът, обмяната на веществата, възпалителните заболявания на пикочните пътища, инфекциите, чревните бактерии.

Основна причина за бъбречнокаменната болест обаче остава начинът на живот на съвременния човек: преяждането, употребата на неподходящи храни и напитки, седящият живот, затлъстяването и др.

Причина могат да бъдат наследствениете предразположения в цялостния комплекс от причинно-следствени взаимодействия. Става въпрос не само за вродените аномалии на отделните органи, а за вродена склонност към определен тип обменни разстройства, означавани като диатези. В зависимост от химическия състав на образуваните камъни, се различават уратна, оксалатна, фосфатна, цистинова и пр. диатеза. Предразположението към боледуване от ревматизъм, подагра, затлъстявяне, диабет, екзема, невралгии и др. също влияе върху образуването на камъни в бъбреците.

Механизъм на образуване на камъните. Нарушението всъщност започва много преди да са открити кристалите на съответните вещества в урината. Известно време то е маскирано, компенсирано от регулаторните възможности на организма. Чрез система от разтворими съединения /т. нар. “защитни коалоиди”/ нормалният бъбрек има способността да задържа кристализацията на преминаващите през него течности. Ако обаче течностите са прекалено наситени с отпадъчни соли и ако защитните фактори са сериозно отслабени, неизбежно се стига до утаяване, а по-късно и до образуването на различни по големина и състав камъни и пясъци

За лечението вижте статията Пясък и камъни в бъбреците – лечение.