* Хроничен нефрит включва редица заболявания на бъбреците, които се отличават помежду си по своите причини, клинични прояви, протича и изход.

* В Здравен център "Дар" с ирисовата диагностика се виждат знаците на това заболяване и се назначава комплексно лечение.

Симптоми

Началото и ранната фаза на хроничния нефрит са в повечето случаи твърде неопределени, нехарактерни и мъчно доловими. Най-чести са общите оплаквания: слабост, безсилие, отпуснатост, лесна умора. Тези болни често биват третирани като болни от анемия. Болният няма апетит, отпада, губи сили, страда от безсъние и главоболие, има жажда и пие много вода. Кожата е суха, в някои случаи има отоци под клепачите. Болните отделят голямо количество урина със светъл цвят и са принудени да стават няколко пъти през нощта. Явяват се отоци и по краката.

Те могат да страдат от нарушения на зрението, намалена умствена работоспособност. Ако тези оплаквания не са резултат на невроза или пубертетна възраст, измерването на кръвното налягане обикновено открива умерено повишени стойности: около 150-160 мм за систолното и около 100 мм за диастолното налягане. Често повишението на кръвното налягане е непостоянно, може да изчезне немотивирано или след прилагането на лечение и режим. С течение на времето хипертонията става постоянна. В много случаи болните имат тъпи болки, тежест и други неопределени неприятни усещания в областта на кръста, нарушения в уринирането. Понякога болният съобщава и за бързо преходни и незначителни отоци на клепачите и в областта на глезенните стави. Не са редки оплакванията от липса на апетит, жажда, неприятен вкус в устата.

Причини

Обикновено хроничният нефрит е последица от остър нефрит, който може да е прекаран незабелязано. Приема се, че преходът в хроничен нефрит е по-чест при възрастните болни /над 40-годишна възраст/, при недобре лекувани болни, както и при болните, неспазващи необходимия режим и диета през възстановителния период.

При повечето болни с хроничен нефрит причината не може да се установи със сигурност. Подозират се чести и незначителни инфекции /ангина, синузити, бронхити/, злоупотреба със спиртни напитки, медикаменти, нарушения на обмяната на веществата /напр. Подагра/, хронични интоксикации, продължително излагане на студ и влага. За да се стигне до изявено заболяване на бъбреците, причините на хроничния нефрит трябва да действат върху организма понякога с десетилетия. От голямо значение е и състоянието на самия организъм, неговите съпротивителни сили и реактивни механизми.

Хроничният нефрит продължава с години. Постепенно бъбреците се повреждат необратимо, не могат да изпълняват своите функции и болните завършват с отравяне /уремия/.

Лечение

То протича задължително под наблюдението на лекар, най-добре лекар-природолечител. Много е важно заболяването да бъде диагностицирано в неговата начална фаза /т. нар. компенсирана фаза/, тъй като протичането и изходът зависят от характера на болестния процес. Различните форми имат различна прогноза. При благоприятни обстоятелства заболяването може да протича с десетилетия, но при неблагоприятни обстоятелства /неспазване на режим и диета, допълнителни заболявания/ състоянието на болните непрекъснато се влошава и завършва с бъбречна недостатъчност.

Лечението в компенсираната фаза е свързана с определен режим на живот и хранене

Те трябва да избягват простуди и вредни външни въздействия: влага, течение, физически и умствени напрежения, контакт с токсични вещества и редица медикаменти; на тях трябва да им се осигурят спокоен живот, достатъчна почивка и сън, редовна дефекация, предпазване от заразни болести, правилно хранене, като се избягват дразнещите бъбреците продукти.

Диета. Тя трябва да бъде главно природосъобразна, млечно-растителна храна с повече зеленчуци, плодове, ориз, масло, сухари и черен хляб. Храната трябва да бъде слабо солена, безмесна, без употреба на оцет и лютиви храни. От киселите храни единствено лимонът и зрелите домати не бива да се избягват. Много полезна е салата от настъргана черна ряпа, корени от магданоз и червен лук: по равни части с добавка на зехтин и лимонов сок; може да се прави и тиквена диета. Алкохолът и тютюнът се премахват завинаги. Течностите се ограничават до 1 л дневно.

Освен това болните трябва да се хранят по-често с по-малко количество храна, която трябва да се взима леко затоплена. Диетата не трябва да бъде шаблонна, а променлива, като храната се разнообразява всеки ден.
Останалите препоръки са като при Остър нефрит и Пясък и камъни в бъбреците /нефролитиаза/.