Поради тежките обменни нарушения диабетът уврежда почти всички органи и системи. Тези увреждания обикновено се развиват през по-късните стадии на заболяването, но могат да се наблюдават и в самото начало /особено у младите диабетици/. Сравнително най-чести са уврежданията на кръвоносните съдове, като обикновено се засягат малките и средните съдове. Приема се, че тези увреждания обуславят повечето от диабетичните нарушения. Наблюдават се и тежки увреждания на нервната система: възпаления на нервите в коренчетата на гръбначния мозък /невралгия, неврит, радикулит/, проявяващи се със силни болки, нарушения на чувствителността, а понякога и нарушения на движенията на долните крайници. У по-възрастните диабетици се наблюдават нарушения на мозъчната дейност, подобни на тези при атеросклерозата: отслабване на паметта, промени в характера, подтиснатост и раздразнителност. Увреждат се и сетивните органи

Особено често и тежко се увреждат очите: т. нар. диабетна ретинопатия,

която често води до ранно настъпващо перде и слепота. Не са редки и нарушенията на слуха и обонянието. Диабетиците /и то в млада възраст/ боледуват 3-4 пъти по-често от склероза на коронарните съдове и инфаркт на сърцето. Не са редки запушванията на кръвоносните съдове главно в долните крайници с гангрена и опадане на пръстите. Тежка и зачестяваща проява на дълготрайния диабет са пораженията на бъбреците, които водят често до смъртен изход. Специално у по-младите диабетици може да се развие затлъстяване /стеатоза/ на черния дроб. Жлъчните камъни се срещат 4-5 пъти по-често у болни жени от захарна болест. Честа и нерядка начална проява на болестта са пораженията на кожата. В много случаи именно те насочват болния и лекаря да търсят наличието на диабет. Най-тежката проява на захарната болест в миналото и най-честа причина за смъртен изход е диабетичната кома; днес тя се наблюдава сравнително рядко, и то главно у млади диабетици и след някой провокиращ момент: инфекция, операция, преумора, грешки в диетата.