* Диабетът /захарна болест/ е заболяване, което е било познато още в древността.

* В последно време неговата честота нараства, като обхваща 1-2 % от населението.

Заболяването се среща по-често във високо развитите страни и сред градското население, като се явява най-често към 40-50-годишна възраст; наблюдава се обаче опасно „подмладяване“ на диабета, като започва да се среща в ранна детска и юношеска възраст. Имали сме дори случай на 3-годишно дете с диабет. В момента повече от 100 000 са българите, страдащи от захарна болест, които знаят това; но има много, които не подозират, че заболяването съществува у тях в скрита, начална фаза, или пък е налице изразено предразположение към него; общият им брой възлиза на 280-300 хиляди души.

Диабетът е заболяване на обмяната на въглехидратите /захарите/, при което в урината се появява захар /нормално няма/, а съдържанието на захар в кръвта /глюкоза/ се повишава. Нормално човешката кръв съдържа около 80-120 мг захар в 100 г кръв. При захарната болест кръвната захар се увеличава на 150-200-300-400 мг% и повече, което е пропорционално на поетите въглехидрати.

Причини

При много болни съществува наследствено предразположение. То се изразява в непълноценността на бета клетките в лангерхансовите острови в панкреаса /задстомашната жлеза/, произвеждащи инсулин. Недостигът на този хормон води до намалено преминаване на кръвната захар от кръвоносните съдове към клетките, а оттам до нарушение в другите видове обмяна на веществата /белтъчна, мастна, солева и пр./. В крайна сметка се стига до натрупване на голямо количество киселинни продукти от обмяната /ацетонови съединения/, което предизвиква разпространени болестни изменения в целия организъм /бъбреци, кожа, кръвоносни съдове, очи, нервна система/.

Наследствеността е особено ярко изразена при диабета на младата възраст /т. нар. „ювенилен диабет“/, при която и лечението създава повече проблеми.

При други форми на диабет заболяването се появява в по-късна възраст и е провокирано от грешки в начина на хранене: за неговото възникване благоприятстват прекомерното угаждане в храната и прехранването. Значение има злоупотребата със захарни изделия. Вредата от месото за появата на диабет е също ясно изразена: основен разрушителен фактор при това заболяване е, както подчертахме, склонността към киселинообразуване, а е известно, че месната храна дава на организма точно такава реакция; освен това тя увеличава рисковете от атеросклероза и съдово-дегенеративни промени, към които диабетиците са особено предразположени.

Стресът е от изключително значение за захарната болест.

Продължителното емоционално и душевно напрежение /уплаха, ядосване, страх, радост, грижи и др./, както и внезапният стрес, например от автомобилна катастрофа, от семеен, служебен или друг проблем може да имат за последица диабет. Уплахата дори от едно куче или още по-лошо, стресът от ухапването от куче може да провокира диабет или друго заболяване. У едно лице, което е постоянно в състояние на стрес у дома или в службата, има непрекъснато отделяне на хормони с противоположно на инсулина действие; от това може да последва покачване на кръвната захар и да се стигне до диабет.

Смущенията в жлезите с вътрешна секреция също са важен фактор за появата на диабет.

Например при затлъстяване инсулиновата секреция не е достатъчна да отговори на повишените изисквания и това води до увеличаване равнището на кръвна захар.
Отключващи фактори са още умствената преумора, нараняване на черния дроб, удари в главата и т. н.

При бременни жени вследствие смущение на жлезите с вътрешна секреция може да се появи временно диабет, докато трае бременността. В някои случаи диабетът се появява като семейна болест особено ако има и други смущения в обмяната на веществата: затлъстяване, артрит, подагра и др.

Основен болестотворен фактор на захарната болест е недоимъкът на инсулин

– хормон на специалните клетки на лангерхансовите острови в задстомашната жлеза. Този недоимък може да бъде първичен: поради намалена секреция, или вторичен: поради нарушено използване на хормона в тъканите или при наличие на противодейсващи фактори и механизми. Предполага се, че диабетът на младата възраст се обуславя предимно от недостатъчна секреция на инсулин, а диабетът на зрялата възраст се дължи по-често на противоинсуларни моменти и влияния. Тези отлики се отразяват и върху клиничните прояви на заболяването.

Симптоми

Болестта започва бавно и незабелязано. Увеличава се количеството на урината, която има светъл цвят, когато е значително увеличена.

Диабетът на младата възраст /под 30 год./ започва обикновено с т. нар. големи белези: болният има сух език и усеща мъчителна жажда /понякога изпива повече от 5-6-10 л вода в денонощието/; има постоянен глад и добър апетит, храни се добре, но много бързо измършавява, губи сили, има склонност към гнойни заболявания на кожата и общи инфекции; в други случаи болният затлъстява. Венците омекват и постоянно кървят. Зъбите се разклащат. Зрението на болния отслабва и често вижда хвърчащи мухи пред очите си. Кожата му е суха и по нея се явяват циреи, пъпки, които заздравяват много трудно. Страда понякога от запек, безсъние, главоболие, мъчителен сърбеж по кожата.

Диабетът на зрялата възраст се проявява след 40-50-годишна възраст. Той започва незабележимо, бавно, с нехарактерни оплаквания – слабост, лесна умора. Жаждата и честото уриниране могат да липсват. Теглото се запазва, а понякога се увеличава /тогава говорим за т. нар. тлъст диабет/. Заболяването се открива често при изследване на урината или кръвта по друг повод или при развитието на усложнения. Диабетът на зрялата възраст е сравнително по-лек, развива се бавно и при подходяща диета състоянието може да се подобри дотолкова, че да прави впечатление на оздравяване. Подобряване до пълно изчезване на диабетните прояви се наблюдава често при нормализиране на теглото на тлъстите диабетици

В Здравен център "Дар" с ирисовата диагностика много точно се определя дали човек има диабет и причините за това . След обстоен преглед, лекарят от кабинета съставя комплексна програма за лечение, само с природни средста.