Острият хепатит /особено вирусният/ започна обикновено с неопределени общи и храносмилателни прояви: отпадналост, болки по ставите, тежест в стомаха, липса на апетит, подуване на корема, оригване, повръщане. В някои случаи тези симптоми могат да липсват.

Характерен клиничен белег на острия хепатит е жълтеницата. Тя започва неусетно, с постепенно жълто оцветяване на лигавицата на склерите на очите и на твърдото небце. Това оцветяване може да остане дълго едва доловимо. Оцветяването обаче по-често се засилва бързо, така че болните пожълтяват интензивно, понякога за 1-2 дни.

Жълтеницата у болните от остър хепатит има леко червеникав характер и е най-силно изразена по кожата на лицето, шията и горната част на гръдния кош. Урината на болните става тъмна като черна бира, изпражненията са светли, подобни на хума.

С появата на жълтеницата състоянието на болните се влошава, апетитът им се изгубва, появява се лош дъх и сухота в устата, тъпа болка в дясното подребрие, подуване на корема, много газове, нерядко диарии. У много болни се наблюдават общи нервни прояви: безсилие, главоболие, безсъние, неспокойствие.

Периодът на жълтеницата трае обикновено 2-3 седмици, след което постепенно отзвучава; заедно се подобрява състоянието на болния; апетитът се възвръща, храносмилателните и общите прояви постепенно изчезват.

Възстановителният период трае 2-4 седмици. По-голямата част от болните бавно и постепенно се възстановяват напълно. Това важи най-вече за хепатит А.
Острият хепатит протича по-тежко при възрастни болни, болни от захарна болест, прекарали малария болни, хронични алкохолици, болни с увреждания на храносмилателните органи.

В много от случаите, както вече казахме, острият хепатит протича нетипично: без жълтеница, затегнато, със сменящи се периоди на подобрение и влошаване. Тези атипични форми представляват половината от заболелите при някои епидемии.

Много често се счита, че с изчезването на жълтеницата болният вече е оздравял. По-подробното проследяване обаче показва нерядко, че изчезването на жълтеницата не съвпада с действителното възстановяване на увредената чернодробна тъкан. Пълно оздравяване на черния дроб се постига средно 6-12 месеца след видимото оздравяване при 90 % от случаите /за хепатит А/.

В около 10 % от преболедувалите от остър хепатит се наблюдават различни остатъчни прояви, т. нар. следхепатитни състояния. Такива състояния са по-чести след тежки и затегнати форми на хепатита. От значения са също така неправилното лечение и хранене през време на боледуването, ранното ставане от легло и започване на работа, неспазването на режим на живот и хранене след преболедуването, злоупотребата с дразнещи вещества и спиртни напитки, допълнителните инфекции /специално на горните дихателни пътища и храносмилателните органи/, бременността, хирургичните интервенции. За развитието на следхепатитно състояние значение има и състоянието на черния дроб преди боледуването.

Следхепатитните състояния се проявяват най-често с неопределени тъпи болки и тежест в дясното подребрие, смущения в апетита, сухота и лош дъх в устата, подуване на корема, обща слабост, неохота за работа, нервно-психична нестабилност.

В други случаи болните запазват дълго време жълтеникава окраска на кожата и лигавиците, която от време на време се засилва: при преумора, настинки и грешки в храненето. Следхепатитните състояния продължават средно от 6 до 9 месеца, като при съответно лечение, назначено от лекар природолечител, постепенно изчезват.

Освен следхепатитни състояния у преболедувалите от остър хепатит могат да се развият, както вече споменахме в началото, и по-сериозни последици: хроничен хепатит, цироза на черния дроб и жлъчнокаменна болест. Развитието на подобни състояния се обуславя от същите причини като при следхепатитните състояния. Тежките последици след остър хепатит се развиват обичайно от 2 до 20 години след прекарване на заболяването.

Прочетете всички статии по темата.