Според представите на древната китайска медицина в основата на всичко живо е жизнената енергия Чи, която се проявява в две форми: ИН и ЯН. Те са свързани една с друга, противопоставят се и преминават една в друга. Животът на Земята е пронизан от ритмични вълни, които представляват редуващи се приливи и отливи на ЯН и ИН. Под термина “ЯН” се подразбира мъжкото начало, деятелността, денят, енергията. Под термина “ИН” се подразбира женското начало, пасивността, натрупването, нощта, кръвта.
Годишният сезонен цикъл и енергиите ИН-ЯН. Погледнато най-общо, лятото е време за преобладаване на ЯН, а през зимата има относително увеличение на ИН. Заражадайки се по време на зимното слънцестоене /21 декември/, ЯН нараства до периода на лятното слънцестоене /21 юни/. Това е времето за подтискане на ИН. И обратно.

В годишния цикъл съществува и определено разпределение на енергията по органи: тя ту се засилва, ту отслабва в определени части на тялото. Ето защо за всеки орган съществува “лошо време”, при което настъпват или се изострят различни заболявания. Всеки орган преживява такова време веднъж или два пъти в годината.

За черния дроб това е пролетното равноденствие и есенното равноденствие /в по-малка степен/, за далака и задстомашната жлеза - май, за главата и сърцето /кръвоизливи в мозъка и функционални нарушения на нервната система/ - в периода на лятното слънцестоене, белите дробове - след есенното равноденствие, а психиката най-лесно се разстройва през ноември.

Влиянието на метеорологичните условия върху човека не буди съмнение. В зависимост от съществуващите две форми на енергията се различава “Инско” и “Янско” време. Древен афоризъм гласи: “Когато ЯН е в изобилие, настъпва горещина, когато ИН е в изобилие, настъпва студ.”

Според китайската традиция пет елемента влияят върху състоянието на човека: вятърът, сухотата, влажността, топлината и студът. Вятърът, сухотата и топлината носят със себе си ЯН; влажността и студът - ИН. Ето защо от позицията на техния баланс влажността и сухотата не са количествени характеристики на съдържанието на водни пари във въздуха, а преди всичко качествени характеристики за преобладаването в природата на едно от противоположните начала. Същото се отнася и за топлото и студеното, но не и за вятъра, който няма свой антипод.

Енергиите ИН-ЯН в течение на денонощието. Светлото време в денонощието се нарича ЯН-период, тъмното време - ИН-период. Но съществува още по-подробно разделение на ЯН и ИН. Така, ако денонощието се разглежда в неговата цялост, периодът от зазоряване до обяд съответства на “ЯН в ЯН”. С други думи, организмът съществува само за сметка на собствената и постъпващата от Слънцето енергия. Периодът от обяд до здрачаване съответства на “ИН в ЯН”. Собствените енергийни процеси на организма се съчетават с енергията, получена от частично смляната храна. Организмът, от напълно собствено енергийно състояние, преминава в смесено за сметка на погълнатата храна, т.е. съществува за сметка на собствената и хранителната енергетика. Като цяло двата дневни периода се отнасят към ЯН, но показват енергийната и материалната пропорция на деня. От заздрачаване до полунощ периодът съответства на “ИН в ИН”. През това време на денонощието най-много са изразени материалните, кръвните процеси, свързани с възстановяването на организма. Периодът от полунощ до зазоряване съответства на “ЯН в ИН”. С други думи, енергийните процеси се уравновесяват с материалните. По този начин в нашия организъм двата процеса - енергийният ЯН и материалният ИН, протичат постоянно, като се редуват. Ако преобладават ЯН-процесите, това води да намаляване на ИН /разрушава се структурата на тялото/. Ако се увеличава ИН /тялото/, което изисква допълнителна енергия за синтеза, намалява ЯН /човек става дебел и трудно подвижен/. Увеличаването и намаляването на ИН и ЯН, тяхното взаимно редуване са основните условия за развитието и съществуването на човешкия организъм. Цялата китайска медицина се основава на това и задачата на лечението е да възстанови редуването на тези процеси в организма, като ги синхронизира с природните.