Учените отдавна са установили, че периодичните процеси в Природата и организма на човека са свързани тясно с обиколката на Луната около Земята, което става за 29,5 денонощия около общия център на тежестта /барицентър/ на Луната и Земята.

Първият ефект на това влияние е гравитационният. Под влиянието на тежестта на Луната повърхността на Земята се деформира - разтяга се по посока на Луната с около 50 сантиметра вертикално и с около 5 сантиметра хоризонтално. Естествено още по-силно е лунното въздействие върху водната обвивка на Земята, предизвиквайки отливи и приливи.

В резултат на това за едно денонощие през интервали се наблюдават две пълни и две малки вълни, равни по височина, а също така една пълна и една малка, без да се броят смесените. Явлението на приливи и отливи се изразява в това, че в бреговите зони на океаните водата през всеки 12 часа и 25 минути започва да приижда, образувайки приливната вълна. Това гравитационно въздействие се отразява върху поведението на атмосферата, което на свой ред влияе върху множество други метеорологични явления.

Приливно-отливни въздействия на лунното гравитационно поле изпитва и течностната среда на нашия организъм. Това особено важи за разпределението на кръвта в организма. Древната китайска медицина казва, че 12 органа, свързани със съответните енергийни канали, веднъж в денонощието изпитват двучасова вълна на активност, когато бие пулсът на даден орган, и противоположна вълна - отливна, когато органът минимално се оросява от кръвта.

Вторият ефект на лунното влияние върху Земята е също гравитационно, но механизмът на неговото действие е друг. Както вече бе казано, под действието на лунната гравитация земната повърхност се разтяга до 50 см по посока на Луната. Естествено това се отразява и върху състоянието на кристалните решетки, от които се състои веществото на земната повърхност. В тях възниква напрежение, което тясно си взаимодейства с електрическите и магнитни полета. Известно е обаче, че промяната на магнитното поле влияе върху скоростта на биохимичните процеси в организма.

Нека сега обединим двете лунни влияния - гравитационното и магнитно-електрическото. Магнитно-електрическите ефекти са най-добре изразени в среда, наситена с течни кристали и микроелементи. Такава среда е кръвта, междуклетъчната и вътрешноклетъчната течност.

По този начин там, където в дадения момент се натрупва кръв и извънклетъчна течност, се активизират магнитно-електрическите ефекти, които на свой ред предизвикват биологичната активност на ферментите в дадения участък от организма. Ето защо Луната управлява двучасовия ритъм на последователната активност на 12 органа в човешкия организъм, което е било забелязано от древните китайски мъдреци.
Сега става ясно защо вътрешните органи са активни само два часа в продължение на денонощието, а в противоположната фаза също толкова време се намират в неактивно състояние.

Така вече можем да кажем, че циркадните /денонощните/ ритми на активност на човешкия организъм са резултат от въздействието на процеси, протичащи на повърхността на Земята, които съгласуват дадената функция на организма с външно движение, а Луната на свой ред дава сила на тези процеси, изпълвайки работещия орган с хранителни вещества /посредством кръвта/ и с магнитно-електрическа енергия, която активизира биологичните процеси в дадения орган. Ето така просто се реализира в човека това най-велико Чудо на Природата.

Денонощните ритми и биологичната активност на органите

Това е китайският часовник на часовете на максимален енергиен потенциал в различните органи на организма.

Ч - черен дроб; Бд - бял дроб; Д - дебело черво; Ст - стомах; СП - слезка, панкреас; С - сърце; Т - тънко черво; Пм - пикочен мехур; Б - бъбреци; П - перикард; МТ - меридиан на трите части на тялото; Ж - жлъчен мехур.