
Заболявания » Сърдечно-съдова система » Стенокардия
Стенокардия – симптоми, механизъм, усложнения
Почти всеки трети пациент на Здравен център „Дар“ има сърдечни оплаквания, понякога основни, понякога съпътстващи друго основно заболяване. Голям процент от тези наши пациенти са хора в най-активната си възраст между 30-40 г. На много от тях е поставена диагноза стенокардия. Болестта се среща по-често у мъжете /4-5 по-често, отколкото у жените/.
Стенокардията е заболяване на сърдечния мускул и се разглежда като една от клиничните форми на т. нар. исхемична болест на сърцето, заедно с инфаркта на миокарда, внезапната сърдечна смърт, хроничното исхемично увреждане на миокарда със сърдечна недостатъчност, както и формите с нарушения в ритъма на сърдечната дейност.
Симптоми и механизъм на протичане
За да функционира оптимално сърдечният мускул /миокард/, както и всеки друг орган, той се нуждае от необходимите хранителни вещества и кислород. Те се доставят от кръвта, достигаща до всяко мускулно влакно чрез разклонена артериална мрежа.
Когато просветът на тези артериални съдове намалее, кръвоснабдяването на сърдечния мускул се нарушава и той изпада в състояние на исхемия /лошо хранене/.
Лошо хранените мускулни влакна намаляват функционалната си активност и след време биват трансформирани в нефункционални и нееластично съединително-плътни влакна; състояние, което е известно в науката като склероза на миокарда.
Всички тези промени в сърдечния мускул намират клинична изява още в началните стадии на процеса. При всяка една ситуация, в която организмът се нуждае от активиране на сърдечната дейност и кръвообращение /най-често при физическо или нервно-психическо натоварване/, намаленият кръвен поток към сърдечните мускулни влакна се оказва неадекватен на повишените изисквания от кислород и хранителни вещества. В такива момента сърцето алармира за недоброто си състояние с появата на пристъпна остра болка в сърдечна област, която се разпространява зад гръдната кост, лявото рамо, лявата лопатка, лявата ръка към четвърти и пети пръст, към долната челюст, шията, по-рядко към дясното рамо и дясната ръка, кръста и корема, и много рядко към долните крайници.
Стабилна стенокардия /гръдна жаба, ангина пекторис/. Когато промените засягат само един от големите артериални съдове, болката се появява сама при физическо усилие /бързо ходене, изкачване на стълбите, вдигане на тежести, извършване на физическа работа и др./ и трае обикновено 2-5 минути, рядко 10-15 минути, и бързо отшумява за 1-2 минути след приемане на нитроглицерин. Особено типична за стенокардията е появата на болка след излизане на болния от топло помещение на студ; болката е по-силна при поемане на студен въздух. Понякога е така силна, че принуждава болният да спре всякакви движения. Болният е с подтисната психика, уплашен, мълчалив.
Болката може да бъде тъпа, пристягаща, раздираща, понякога съпроводена със затруднено дишане, пристягане зад гръдната кост или стягане в гърлото, съпроводено с чувство на неописуем страх от настъпваща смърт, побледняване на лицето и покриването му със студена пот. По време на пристъпа болните се чувстват отпаднали, имат понякога гадене, повръщане, оригване, обилно отделяне на слюнка или сухота в устата. Характерна особеност е, че болката се влошава от лежане по гръб, облекчава се от неподвижно положение. Пристъпът завършва така внезапно, както се е появил, и в края му могат да се появят оригвания или позиви за ходене по голяма или малка нужда. Понякога пристъпът започва нощно време. Тези пристъпи се считат за по-опасни, тъй като показват, че заболяването много се е задълбочило много и че необходимо да се предприемат спешни мерки. Продължителността на болката е от няколко секунди до няколко минути. След почивка или поставяне на таблетка нитроглицерин под езика болката преминава, но може да се повторя след различни интервали от време.
Пристъпите на стенокардия могат да бъдат редки /1-2 пъти седмично/ или чести /много пъти дневно/.
Описаната картина на внезапната сърдечна болка по време на физическо усилие съответства на т. нар. стабилна стенокардия /гръдна жаба, ангина пекторис/.
Нестабилна стенокардия Когато измененията засегнат два или повече от артериалните /коронарните/ съдове, хранещи сърцето, клиничната картина се изявява със стенокардия, появяваща се при покой или на фона на предшестваща стенокардна болка при физическо усилие. Това състояние е известно като нестабилна стенокардия.
Характерна особеност на болката при нестабилна стенокардия е тенденцията й прогресивно да се изменя по честота, сила, продължителност, локализация, разпространение, повлияване от нитроглицерин, за разлика от болката при стабилна стенокардия, при която пристъпите не се променят по начина на поява, протичане и повлияване в продължение на месеци и години. Нестабилната стенокардия може да протече и без болка, само с внезапно изменение в сърдечния ритъм, и може да се провокира не само от физическо, но и от нервно-психическо напрежение, употреба на алкохол, преяждане, в някои случаи без причина. Тази форма се среща у лица с предшестваща хипертония, захарен диабет, дългогодишни пушачи и хора с наднормено тегло.
Усложнения
Когато сърдечната болка е извънредно силна, продължава повече от 30 минути и не се влияе от почивката и поставянето на нитроглицерин под езика, има основание да се подозира по-сериозното заболяване, а именно инфаркт на миокарда. Обикновено един от тежките пристъпи завършва с появата на некрозно огнище в сърдечния мускул /инфаркт на миокарда/ с последващо образуване на набраздена тъкан.
Диагностициране
На всички болни със съмнение за исхемична болест на сърцето се прави задължително електрокардиографско изследване. Най-често в междупристъпния период изследването не показва никакви отклонения, но това не изключва диагнозата. Измененията се регистрират по време на пристъпи или след физическо натоварване с помощта на функционални в болнична обстановка.
Ирисовата диагностика в случая е от изключително значение за диагностицирането на зараждаща се форма на исхемична болест на сърцето. Тя отчита състоянието на тъканите на сърцето, тяхното хранене и функциониране. Освен това ирисът може да отчете влошаването на сърдечния мускул преди появата на клинични симптоми.