
Заболявания » Заразни и инфекциозни » Паразити в тялото
Паразити от домашните любимци
Домашните любимци, най-вече кучетата и котките, в градовете станаха едва ли не членове на много семейства. Но да се държи куче или котка в апартамента е свързано с много рискове за здравето, особено в семействата, където има деца. Тази мода не е здравословна за никого. Нека напомним, че кучето, като най-голям приятел на човека, е живяло в продължение на хиляди години само в двора на къщата. И сега дворните кучета никога не влизат сами в къщата, защото техният инстинкт им подсказва, че тя е табу за тях. И тъй като двор в повечето градски къщи липсва, домашните животни се настаниха трайно да живеят заедно със семейството и да дишат един и същ въздух.
Най-голямата опасност за членовете на семейството, особено за децата, са различните паразити:
от глисти до микропаразити от типа на ламблия, трихомонада, лайшмания, антамоеба хистолитика
и много др. Веднъж заразени, а това сигурно ще се случи, децата боледуват по-често, най-вече от алергии, анемия, стомашно-чревни заболявания. Последствията могат да останат за цял живот.
Обезпаразитяването и ваксинирането на животните и по най-строгите правила не могат да отнемат ролята на домашните животни като преносители на микропаразитите, защото тези животни биват извеждани задължително навън в опаразитена среда.
Освен това домашното животно не бива да остава за през нощта в спалнята на хората, в детската стая,
тъй като то привлича от Тънкия свят нежелани същности, водещи до обсебване.
И така, ако сте решили или вече имате домашен любимец, и най-вече ако имате деца, вие сте изправени пред сериозна дилема: домашния любимец или здравето на детето. Ако лекарят или обстоятелствата наложат да се откажете от животното, ще възникват много други проблеми от психологически и емоционален характер за детето, което вече се е привързало към любимото животно.
Ние не сме против животните, а против стайното им отглеждане, което е противоестествено и нездравословно както за човека, така и за животното. Жилището е за човека, колибката в двора е за кучето. При тези условия общуването помежду им и взаимните симпатии остават, както и естествената им среда за обитаване.