За духа и за душата » Притчи
Вода до гърдите
Веднъж едно тлъсто прасе отишло на реката.
Загледало се с копнеж към отсрещния бряг, защото съзряло там една прекрасна, току-що изсипана купчина боклук с примамливо пробляскващи остатъци от храна, обелки от картофи и други лакомства.
Прасето обаче не умеело да плува.
– Колко ли е дълбока реката? Дали просто да не прецапам? – казало си то на глас.
– Ама, разбира се! – рекла къртицата, която тъкмо изпълзявала от дупката си и дочула монолога на прасето.
– Наистина ли мислиш така? – зарадвало се прасето.
– Давай, водата е съвсем плитка – отвърнала къртицата.
Още не била изрекла последната дума и прасето вече тичало надолу към реката. Скочило в нея и на мига потънало, защото краката му напразно търсели дъното. С последни сили то се измъкнало на същия бряг и се нахвърлило разгневено към къртицата.
– Странно – рекла къртицата, – на патките водата винаги им стига до гърдите.
Загледало се с копнеж към отсрещния бряг, защото съзряло там една прекрасна, току-що изсипана купчина боклук с примамливо пробляскващи остатъци от храна, обелки от картофи и други лакомства.
Прасето обаче не умеело да плува.
– Колко ли е дълбока реката? Дали просто да не прецапам? – казало си то на глас.
– Ама, разбира се! – рекла къртицата, която тъкмо изпълзявала от дупката си и дочула монолога на прасето.
– Наистина ли мислиш така? – зарадвало се прасето.
– Давай, водата е съвсем плитка – отвърнала къртицата.
Още не била изрекла последната дума и прасето вече тичало надолу към реката. Скочило в нея и на мига потънало, защото краката му напразно търсели дъното. С последни сили то се измъкнало на същия бряг и се нахвърлило разгневено към къртицата.
– Странно – рекла къртицата, – на патките водата винаги им стига до гърдите.
