Вегетативната дистония е функционално разстройство на нервната система и включва редица изменения в дейността й.

Симптоми

Характерните изменения са:

• понижаване на физическите способности;
• скокове в кръвното налягане – то се повишава и пулсът се ускорява;
• чувство на безпомощност и липса на инициатива;
• главоболие, болки във врата и корема;
• потене, студена пот, мокри и студени ръце;
• повишена критичност към околните и към себе си;
• изчезване на чувството за хумор;
• загуба на тегло;
• безсъние;
• променливо и повърхностно дишане;
• болки в гръбнака;
• раздразнителност и озлобеност.

Стресът съпровожда непрестанно нашия живот, той е реакция срещу необичайни, непознати ситуации и натоварвания. Много често някой пълен с енергия човек за кратко време, дори само за няколко дни, изгубва желание за всичко и всяко начинание губи смисъл за него. В съчетание с това психическо състояние се появяват различни от нормалните симптоми на физическо отслабване, безсъние, задух, болки в областта на сърцето и гръдния кош, потене. В такива случаи дори и потта има различна миризма. Това може да бъде съпроводено със студени тръпки, нервност, редуват се състояния на гняв и плач, често без видима причина. Нежеланието за каквото и да било се отразява неблагоприятно не само страдащия, но и на близките му.

От нормалното състояние до болестта има само една крачка. Да се определят границите и да се предотврати лошото, което може да последва, това е същността на природолечението.

Причини

В основата на вегетативната дистония стоят пониженото самочувствие, неправилно степенуване на амбициите, скуката. Различните страхове, от старост, от бедност, от болести, от природни бедствия, от неясното и несигурно бъдеще, създават психическа нестабилност.

Стресът и вегетативната дистония се предизвикват още от внезапно възникнали трагедии – смърт на близък човек, развод, нежелана смяна на работата, изпити, уплаха.
Лечение. Човек не може да излезе от стреса с хапчета. Хапчетата само потискат напрежението, но отвътре неспокойното съзнание търси отдушник. Необходимо е човек съзнателно да работи над себе си, дълго време, без прекъсване.

На първо място стои правилното разбиране на живота. Когато душата се устреми към физическия свят, тя знае за какво го прави. Но когато човек “пристигне” на Земята, цялата мрежа от условности го захлупва и преди да “порасне”, той вече е впримчен в нея. Мрежата продължава да се плете и с времето става все по-фина, за да може да впримчи в себе си и най-фините души. А всички тези условности обслужват материалната същност на живота. Психиката и душата са дълбоко затрупани, под много пластове от условности.

Човешката душа в началото е объркана, тревожна, разбунтувана / огледайте всички подрастващи/. Но с времето, в повечето случаи “свиква” с третостепенната си роля.
А материалният свят не знае граници в угаждането на самия себе си. И се омотава в собствената си мрежа. Забравя за душата, използва психическата енергия само тогава, когато трябва да създаде нови “облаги”.

Такава постановка на живота не може да минава без сривове. Човек започва да усеща кога съзнателно, кога подсъзнателно, че основата по която ходи не е здрава и започва да се чуди за какво е дошъл на тази земя. И страда. В повечето случаи обаче той така е притиснат от условностите, че “няма време” нито да си задава въпроси, нито да търси отговори. Човек набързо гълта хапчета и не иска дори да знае, че така само изтощава нервната си система. А отслабената нервна система е врата за всякакви болести.

Лечението на вегетативната дистония се състои точно в това, човек да си задава въпроси и да търси истински отговори, да пътува към себе си. А тези отговори съществуват. Те са при хората, те са в книгите, те са в знаците, които ни пращат нашите създатели.