През 70-те години на миналия век хората повече се доверяваха на химикалите, отколкото сега. През 80-те години бяха извършени експерименти, които показаха, че хлорът, встъпвайки в реакция с органическите вещества, образува трихлорметили, които предизвикват рак. Ако водата за нашия дом се взима не от дълбочинни кладенци, а от открити водоеми /повечето вода за битови нужди се набавя именно така/, то нещата са още по-зле. В повърхностния слой хлорът преминава в хлороформ – високотоксично вещество.

Аз не веднъж съм говорил по радиото за опасността от хлорирането на водата; сочех, че хлорът може да предизвика рак. Обаче никаква реакция от страна на официалната медицина нямаше, освен обвинения в безотговорност. Когато в един от големите вестници се появи статия със заглавие „Учените доказаха, че хлорът може да предизвика рак“, никой не помисли да ми се извини.

Вместо хлор, водата може с успех да се озонира. Добавката в нея на озон води до гибел на повечето от бактериите, вирусите и паразитите. При добавката на озон към водата се образува вода и кислород, който произвежда „дезинфекцията“. По същия начин действа и кислородната вода в аптеките – тя се използва за същото, дезинфекция. Освен това озонът, за разлика от хлора, не води до влошаване вкуса на водата. Нещо повече, той отстранява от нея неприятния мирис и вкус.

Сега вече за дезинфекция озонът се използва и в плувните басейни, където по-рано се хлорираше и предизвикваше у плувците много кожни и очни проблеми.

Д-р Уилямс ДЪГЛАС