
За духа и за душата » Животът, смъртта и прераждането
Хубав ден за умиране
В индианската култура има един израз, който обичам. Когато денят е хубав, ние казваме: „Хубав ден за умиране“. За мен това означава, че съм готова да се изправя пред смъртта днес, защото точно сега съм постигнала пълнота и цялост, следователно съм готова да изживея пълноценно този ден.
Жена, която признава и приема своите естествени цикли - включително и смъртта - изживява живота си с невероятна дълбочина. Защото докато се страхувате от смъртта, страховете ви във всеки един момент от живота ви кръжат над вас и се просмукват във всяко преживяване. Готови ли сте да умрете? Ако не сте, защо? Какво още имате да свършвате в живота си? С кого изпитвате потребност да общувате? На кого изпитвате нужда да простите? На кого искате да кажете, че го обичате?
Ако не сте готови, пригответе се.
Славната жена е подготвена и готова за смъртта, когато и да дойте тя. Можете да умрете на шестдесет или на тридесет, на десет, следващия месец или утре. Когато живеете така, като че ли всеки миг е последен - последният ви залез, последната дъга, последната ви целувка - животът става много по-ценен. Всъщност, става безценен!
Успокояващо е да мислим, че може да умрем с достойнство и грация, но смъртта не винаги е чиста и подредена. Понякога е трудно да запазим разума и автентичността си, когато се изправим пред страха, страданието и болката. Но ако сега започнете да се освобождавате от гнева, страха и негодуванието, ще бъдете по-подготвени за смъртта. Така, когато и да дойде времето ви, денят наистина ще е „хубав за умиране“.
Приемането е ключът към красивото и достойното умиране.
Когато този ден дойде, приемете своето емоционално състояние. Ако се страхувате, приемете го. Ако сте ядосани, приемете го. Ако хленчите, приемете го.
Приемането и автентичността са ключът към надигане булото към отвъдния свят с изящество и лекота.
Не знам каква ще бъда, когато се изправя пред смъртта. Харесва ми да си мисля, че ще се държа благородно и грациозно. Във въображението и пожеланията ми смъртта ми се явява като духовно изживяване. Но повечето смърти са болезнени, объркани, неприятни и придружавани от страх. Не знам как или кога ще умра. Знам, че готовността ми да приема смъртта ще я направи по-лека и ще ме накара да живея по-пълноценно до тогава.
Дениз ЛИН