Днес книжните сергии са препълнени с книги, в които авторите широко използват термините информация, съзнание, енергия, без да дават обяснение на тези важни категории. Може би това е така, защото, колкото и странно да прозвучи, няма общовъзприета дефиниция на тези понятия. Да вземем например термина информация.

Корифеят на кибернетиката Норберт Винер предупреди, че „информацията е информация, а не е енергия и не е материя“. Американският физик Леон Блилюен дава следното определение:

„Ние определяме информацията като резултат на избора...ние изцяло игнорираме човешката оценка на информацията...С други думи, ние определяме информацията като нещо различно от знанието, за което ни липсва количествена мярка.“

По определението на акад. Лукашев „информацията е фундаменталното състояние на каквото и да е в Мирозданието, позволяващо да се идентифицира която и да е нейна част като форма, процес или качество или тяхната съвкупност, с който и да е от безкрайния брой начини на такава идентификация“. В същото време по определение на акад. Колмогоров и логиците Карнап и Бар-Хилдел понятието информация не се свързва нито с формата, нито със съдържанието на съобщенията, а информацията е абстрактна величина, не съществува във физическата реалност, подобно на мнимото число или геометричната точка, нямаща линейни измерения. А Ешби смята, че „информацията е структурно-смисловото разнообразие на света“.

Независимо от нюансите и посоките на тези определения, повечето учени се съгласяват, че информационното пространство е дало на човека сведения за трите взаимосвързани основополагащи начала на нашето мироздание: енергия, пространство и време. Така че информацията трябва да се разбира и определя в контекста на тези най-важни взаимосвързани категории. Тоест информацията не може да възникне и да съществува сама по себе си, нейният източник са някакви процеси или събития. С други думи, ИНФОРМАЦИЯТА – ТОВА Е ЕНЕРГИЯ, ПРОСТРАНСТВО И ВРЕМЕ, взети в тяхната единна енергетическа форма.