* Из спомените на Георги Велинов за художника Владимир Димитров – Майстора

Дори и в най-големите студове през зимата той спеше при отворен прозорец. Почти не боледуваше, а разболееше ли се, рядко търсеше лекарска помощ. Казваше:

– Най-сигурното лечение е да се даде на организма почивка и възможност сам да се „пребори“ с болестта.

Баща ми беше много пестелив човек. Той не можеше да приеме като нормални действията на Майстора, че с лека ръка си раздава с труд спечелените пари, днес на едни, утре на други, независимо от това дали ги познава. Достатъчно е само да знае, че те имат нужда от пари. На тази тема една вечер между двамата протече много „сериозен“ разговор:

– Майсторе, ти защо така си раздаваш парите, а не ги спестяваш. Всичко се случва през живота на човека. Може да се разболееш, да имаш нужда от пари, а помисли, че все някога ще остарееш. Няма да можеш да рисуваш. Трябва да имаш нещо зад гърба си – съветваше го баща ми.

– Бай Велине, като остарея ще отида в някоя гора и ще си избера най-хубавото място, с много цветя и високи прави дървета. Ще легна и ще чакам да умра – шеговито отговаряше Майстора и бързаше да подхване друга тема за разговор.