Големи черни облаци като змейове се гъстяха над Йерусалим и говореха за това, що има да стане. На небето се срещнаха бели духове с черни и се започна между тях разпра. Белите духове бяха избити пророци, които са възвестявали някога истината, но неблагодарните сърца им са платили с камъни. Черни духове бяха първосвещениците, царете и левитите, които са тлъстеели от храмови жертви, пили са вино, носели са разкошни одежди и са притеснявали вдовиците и сираците. Белите и Черните духове се препираха кой ще владее света.

А Иисус стоеше на Планината – и дванадесетмината – с Него. И приказваха те също за Бъдния Ден.

Хвърли око Иисус към Йерусалим и сбръчка се от тъга челото Му.

И каза Спасителят тогава:

„Горко ти, граде Господен! Бич съска над тебе – и кръв на буйни потоци ще рукне.

Горко ти, Витсаидо!

Горко ти, Йерусалиме!

Море от гняв ще рукне върху ви – и сълзите на вашите дъщери ще се изгубят в черната кръв на синовете ви. И ще потъмнее пред вашата участ наказанието на Адама, а Содом и Гомора ще бъдат по-честити от вас в онзи ден.

И в страшен гръм ще плисне над вас присъдата на Всевишния, защото върху вас тежи клетвата на вси пророци – до Захария-сетния пророк, когото убихте между олтара и жъртвеника.“

И попита Иоканаан:

„По каква личба ще познаем, Господи, че е дошло Царството – и кое знамение ще ни увери, че е близо Денят?“

И отговори Господ Иисус:

„Иоканаане! Не си ли слушал, че личбата е у вас – и че знамението ще заговори в сърцето ви?“

А Никодим каза:

„Господи! Но ако сърцето лъже и ние сме слаби? – Няма ли знамение за очите и личба за погледа?“

И отговори Иисус:

„Никодиме! Нима са по-силни очите от сърцето? – Горко на крината, щом годината е безплодна!...“

И когато свърши Иисус, дигна очи, па каза:

„Близо е Денят, когато Син Човешки ще бъде предаден на съд и на убиване – но да не плаши никого това! Светът иска зрелища и царски колесници и пиршески трапези, а Господ носи истина и изпитание и борба за истината: не може всеки да понесе това. Последна Пасха ще празнува Син Божи с малцината, които Го обичат, макар че не са все още готови да дадат живота си за Него. Рано е: те ще узреят...“

И станаха тогава неколцина от апостолите – и тръгнаха, – та отидоха в града, за да приготвят на Учителя горница. Защото бе предвечерие на Пасхата и трябваше да ядат хлябове-опресноци.

А Иоканаан, Симон и Никодим останаха при Господа.

Но каза им Иисус да Го почакат при подножието, а Той отиде на Планината да се помоли.

... И моли се дълго Иисус – и тежки капки падаха по ланитите Му. А кървави бяха тези капки.

И молеше се Иисус за Чашата и за Тирса.

Николай РАЙНОВ
Из „Богомилски легенди“