Това се случи по време на празника Кумбха мела в Аллабахад – разказвал Лахири Махасая на своите ученици. – Бях отишъл там по време на кратка служебна отпуска. Докато се разхождах сред тълпите монаси и садху, дошли отдалече, за да участват в свещения празник, забелязах един посипан с пепел аскет, който държеше купичка за подаяния. През ума ми мина мисълта, че този човек е лицемерен, като носи външни символи на отречението без съответно вътрешно покритие.

Не успях да отмина аскета и изуменият ми поглед попадна на Бабаджи. Той беше коленичил пред един отшелник със сплъстени коси.

– Гуруджи! – Аз забързах към него. – Какво правите тук?

– Мия краката на този отшелник, а после ще измия съдовете за готвене. – Бабаджи ми се усмихна като малко дете и аз разбрах какво имаше предвид. Той искаше да не подлагам никого на критика, а да видя, че Бог обитава еднакво всички телесни храмове – и най-възвишения, и най-изпадналия човек. Великият гуру добави:

– Служейки на мъдрия и невеж садху, аз се уча на най-голямата добродетел, която радва Бога повече от всички останали – смирението“.

Парамаханса ЙОГАНАНДА