Появата на физиологични промени под влиянието на самовнушението се обяснява с концентрираното раздразване или възбуждане на определен участък от кората на главния мозък на фона на намаления общ коров тонус, настъпил в резултат на релаксация, себеотпускане. При такова състояние на кората на главния мозък настъпва доминиране на условните сигнали - думи, представи, въображение – над реалното въздействие на средата.

Много ясно и определено характеризира същността и силата на самовнушението световноизвестният физиолог, носител на Нобеловата премия акад. Иван Павлов:

„Щом като е безспорен историческият факт, че християнските мъченици не са само търпели, но с радост се подлагали на мъчения и умирали, славейки този, в чието име се жертвали, пред нас е едно ярко доказателство за силата на самовнушението. Тоест концентрираното раздразване на определена област от мозъчната кора, съпроводено с максимално задържане в останалите отдели на кората, представляващи, така да се каже, коренните интереси на целия организъм, неговата цялост, неговото съществуване.

Щом като силите на внушението и самовнушението са толкова големи, че дори унищожаването на организма може да стане без никаква физиологична борба от негова страна, при доказаната широка възможност за повлияване чрез кората на процесите в организма от физиологична гледна точка стават ясни осъществените по пътя на внушението и самовнушението частични нарушения на единството на организма с помощта на доказаната понастоящем трофична инервация.“