" За различаващия нещата всичко е изпълнено със страдание, защото всичко на този свят носи страдание – или като следствие, или като предчувствие за изгубено щастие, или пък като съжаление за изгубеното щастие..."

Из „Садхана-Пада“, параграф15

Коментира Свами Вивекананда:

„Йогите твърдят, че човек, който разполага с различителна способност, човек с добри сетива и разум вижда нещата през всичкото това страдание и удоволствие и знае, че те се свеждат до едно и също нещо, преминават едно в друго и се смесват едно с друго. Те виждат, че хората цял живот биват водени от един блуждаещ огън и никога не успяват да удовлетворят желанията си. Великият цар Юдхиштхира казал веднъж, че най-удивителното нещо в живота е това, че всеки момент ние виждаме хора, които умират край нас и въпреки това си мислим, че никога няма да умрем.

Заобиколени от всички страни с глупци, ние смятаме, че сме единственото изключение, единствените просветени. Заобиколени от непостоянство и предателство, ние мислим, че нашата любов е единствената трайна любов. Как може да е така? Любовта е себична и йогите казват, че в края на краищата ще открием, че дори любовта на съпрузите, любовта към децата и приятелите постепенно заглъхва. Упадъкът се разпространява върху всяко нещо в този живот.

Едва когато всичко, дори и любовта, изчезне, човек установява колко напразен и илюзорен е този свят. Тогава той долавя проблясването на безметежността, отречеността /вайрагя/, улавя проблясъците на Отвъдното. Единствено посредством отричането от този свят ние можем да се доберем до другия, но никога посредством инстинктивната си привързаност към него.

Никога все още не е имало такава велика душа, която да не е трябвало да отхвърля сетивното удоволствие и радостите на живота, за да постигне своето величие. Причината за нещастието е именно тази пропаст между различните сили на природата, прокарващи разнопосочни пътища в нашата душа, правещи достигането на истинското щастие невъзможно.“