Лекарите от древна Гърция са познавали добре неврозите и в частност истерията. По-точно - симптомите на тази болест, докато за причините са могли само да гадаят. През IV в. пр. Христа един от най-великите мислители на древността, Платон, обяснявал възникването на истерията с полова неудовлетвореност. Той е считал, че матката „блуждае“ в организма, „опипом се движи из цялото тяло, запушва въздушните му проходи, не дава на човек дъх да си поеме, докарва му най-неприятни главоболия и какви ли не болести...“

През II в. след. Христа древноримският учен Клавдий Гален се е придържал към аналогични твърдения. Името на болестта „истерия“ идва от гръцката дума „хистера“ - матка. Тези възгледи на древногръцките и древноримските учени дълги години са господствали в медицинските кръгове.

През средните векове обаче на истериците се гледало като на хора, „общували с дявола“, те били обвинявани в „магьосничство“. Съдбата им била трагична - над 9 хил. „вещици“, „встъпили във връзка с дявола“, били изгорени на кладите на инквизицията.

През ХVI в. учените продължавали да обясняват истерията с нарушения във функциите на половите органи, „като резултат от парите, издигащи се от видоизменения състав на семето...“ - пише в един от трактатите. Известни са случаи, когато, за да бъде излекувана истерията, на жените били отстранявани яйчниците.

Ще добавим, че съвременната медицинска наука още не е установила единодушно причината за истерията и неврозите, съществуват само много различни теории и предположения. Не знаейки за причината, съвременните лекари лекуват само симптомите и в този случай. В резултат се увеличават не само болните от невроза и истерия, но и болните от „лекарствена болест“ и зависимите от лекарства.