* Кармическият двигател има дълбокия си корен във влеченията и подлежи на изпитание както във видимите, така и в невидимите прераждания“

Сидхана-Пада, параграф 12

КОМЕНТИРА Свами Вивекананда:

„Каквото и да правим, в нашия ум се пораждат вълни, а след като свършим работата си, ние погрешно смятаме, че вълните също са си отишли. Това обаче не е така. Те са приели една по-фина форма и са все още там. Когато се опитваме да си спомним това, което сме извършили, тези по-фини състояния се надигат отново като вълни на съзнанието. Така че вълните винаги са в съзнанието и без тях паметта би била напълно невъзможна. По такъв начин всяко действие, независимо от това дали е добро или лошо, се отлага на дъното на съзнанието, превръща се във фина нагласа и се съхранява там.

Както щастливите, така и нещастните мисли се наричат препятствия, пораждащи страдания, защото в края на краищата те носят само страдание.

Цялото щастие, което ние дължим на сетивата, е в последна сметка източник на страдания.

Всяко удоволствие ще ни накара да жадуваме за по-голямо удоволствие, а това в края на краищата води до страдания. Няма предел на човешките желания; човек непрекъснато желае нещо, а когато достигне състоянието на пълна удовлетвореност, то се оказва истинско мъчение за него.

Физиологическото значение на храненето е в поглъщането на енергията от слънцето. Енергията е достигнала до растението, растението е било изядено от животното, а животното е послужило за храна на човека. Цялата премъдрост се състои в това, че ние вземаме енергия от слънцето и я правим част от себе си. Ако това наистина е така, тогава защо трябва да има само един начин за асимилиране на енергия? Начинът, по който растенията правят това, не прилича на нашия. Йогите твърдят, че те са способни да приемат

енергия само с помощта на силата на съзнанието,

че могат да поглъщат толкова, колкото желаят, без да прибягват до обичайните методи.
Всички тела във вселената са направени от танматри, те се различават едно от друго само по разположението на съставните си части. Кой поддържа това тяло, ако не ти? Кой поглъща храната? – Ти, разбира се. Кой произвежда кръвта от тази храна? – Ти, разбира се. Кой пречиства кръвта и я изпраща по вените? – Ти. Ние сме господари на собственото си тяло и ние живеем в него. Само че сме загубили знанието за това как да го подмладяваме. Ние сме станали автоматизирани дегенерирали системи. Ние сме забравили процеса на нареждане и пренареждане на атомите и молекулите.

Това, което правим автоматично, трябва да се прави съзнателно. Ние сме господарите и следователно ние сме тези, които трябва да управляват тези процеси. И веднага щом се научим да правим това, ние ще бъдем способни да се подмладяваме както желаем; и тогава няма да има нито раждане, нито болест, нито дори смърт.“