Официалната християнска църква отрича учението за повторното превъплъщаване /залегнало в основата на всички източни религии и учения – бел. Ред/. Макар че е трудно да се докаже, много неща говорят, че по времето на Христос и в първите векове след него прераждането се е смятало за нещо съвсем естествено. Едва през 533 г. на Вселенски събор по времето на Юстиниан реинкарнацията е обявена за ерес.

Твърди се, че по същото време Светото писание е било прочистено от съответните текстове. Но все пак в Библията има няколко места, които недвусмислено показват, че мисълта за реинкарнацията е била нещо саморазбиращо се сред учениците на Христос. Това е отразено в Евангелията, например кой е бил Илия. /Марко 8:27; 9 и 11; Матей 16:13-16; 17:10; 11:13./ Или да речем следното място на Евангелието от Йоана: „Рави, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп? Иисус отговори: нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му“ /Йона 9:1/.

Известният Александрийски богослов и тълкувател на Светото писание Ориген казва: „Ако човек иска да узнае, защо душата един път се подчинява на доброто, а друг път на злото, трябва да търси причината в живот, който предшества сегашния. Всеки от нас бърза към съвършенството през поредица от различни животи. Ние сме задължени постоянно да водим нови и по-добри животи, било то на земята, било то в други светове. Отдаването ни на Господа, което ни пречиства от всяко зло, означава края на прераждането ни.“

За същото говори и архиепископ Луи Пазавали: „Аз мисля, че би било важна крачка напред, ако можеше публично да се защити мисълта за прераждането. И то за прераждането както на земята, така и в други светове, защото така ще могат да се разгадаят много загадки, които днес потискат духа и разума на човека като безкрайна мъглявина.“

Не смятам, че спорът за реинкарнацията трябва да се води с цитати от Библията. По-разумно ми се вижда сериозното проучване, дали християнските идеи противоречат на учението за прераждането или не. Истинското християнство винаги е изисквало смелостта да се върви по пътя на собствената съвест, встрани от установените в момента мнения. Още тогава книжниците не са принадлежали към кръга от близки приятели на Христос.

Торвалд ДЕТЛЕФСЕН