Твърде сурови изглеждат на мнозина следните думи: „Отречи се от себе си, вземи си кръста и последвай Иисуса“ /срв. Мат. 16:24/.

Защо прочее се страхуваш да носиш кръста, чрез който се отива в царството небесно. В кръста е спасението, в кръста е животът, в кръста е закрилата против враговете ни. От кръста текат небесни сладости, в кръста има душевна сила, в кръста е радостта на духа, в кръста е съвършенството на добродетелта, в кръста е завършекът на светостта. Само в кръста са спасението на душата и надеждата за вечен живот.

Затова вземи си кръста и следвай Иисуса: и ще постигнеш вечен живот. Той те е предшествал, като е носил кръста Си, умрял е за тебе на него така, че и ти да носиш своя кръст и да желаеш да умреш на него. Защото, ако си умрял с Христа, с Него и ще живееш /срв. Рим. 6:8/, и ако споделяш страданията Му, ще споделяш и славата Му.
И тъй, всичко се намира в кръста и всичко е заключено в смъртта. Единственият път, който води към живот и истински вътрешен мир, е пътят на кръста и постоянното умиране. Иди където щеш, търси каквото щеш – няма да намериш нито горе път по-възвишен, нито долу по-безопасен от пътя на светия кръст.

Разпореди и подреди всичко според своите възможности и желания: все ще откриеш, че винаги трябва волю-неволю да изстрадаш нещо – и така ще намериш всякога кръста. Защото или ще усещаш телесна болка, или ще понасяш душевно огорчение.
И така, кръстът е навсякъде приготвен и те чака навсякъде.

Не можеш да избягаш от него, където и да идеш, защото, където и да си, все себе си със себе си носиш и все себе си ще намериш.

Целият живот на Иисус е бил скръб и дълго мъченичество, а ти търсиш почивка и радост!
Ако не приемеш един кръст, неминуемо ще намериш друг - може и по-тежък. Ако го носиш с нежелание, увеличаваш тежината му и сам се натоварваш – и все пак ще трябва да го носиш.

Колкото повече човек се издига духовно, толкова по-тежки кръстове му се изпречват, защото с нарастването на любовта нарастват и мъките на изгнанието му.

Тома КЕМПИЙСКИ