Какво имам най-любимо? Красотата. Казалият “красота” – спасен ще бъде. Не се опасявайте да твърдите за красотата. Необходимо е поливането на Градината на Прекрасното. Сушата ще погуби всичко живо. Най-добрите сърца вече знаят, че красотата и мъдростта не са разкош, не са привилегия, но радост, дадена на целия свят на всички стъпала на достиженията. И е нужно не само да се твърди за тях, а всеки да внася красотата и мъдростта в своя и в обществения всекидневен живот.

Със знака на красотата се отварят запечатани врати. С песен пристъпват към дивия як, за да може, изоставайки своята свирепост, да даде мляко. С песен укротяват конете. В песента се вслушва змията. Знаменателно е да се наблюдава, колко целително и възвисяващо е докосването на красотата!

Красотата не е сантименталност, но реалност, мощна, издигаща, водеща. В дълбините на съзнанието нещо вече е било известно, но е нужна искра, за да заработи машината. Ще блесне искрата, ще засияе с прекрасен блясък и измореният труженик отново ще стане, пълен със сили и желания, ще поиска и ще извърши.

А препятствията и трудностите ще се окажат възможности.

Но не ще блесне красотата в сляпото око. Нужно е и желанието да видиш красиво. Във величието на самата красота.

Щастието е в това, че красотата е неизчерпаема. Тя във всичко може да блесне и да претвори който и да е живот. Няма забрани за нея.

Часът за утвърждаването на Красотата в живота е настъпил!

Николай РЬОРИХ