* Те са двете крила, с които ще излетим от бездната на себелюбието

Постът е едно от най – великите и дълбоки тайнства във всяка религия. Човешкият дух върху крилата на поста полетява и се извисява до небето, за да стигне до катарзис – пречистване. Псалмопевецът от 34 псалом казва: „Аз се обличах във вретище, изнурявах душата си с пост, и молитвата ми се връщаше в пазухата ми“. Постът води до

ПОКАЯНИЕ.

Когато душата се съзре в божествена светлина и съвършенство, разбира колко е недостойна за Божията любов. Един от най – великите човеци и светии, преминал през земния живот, апостол Павел като Савел тръгва за Дамаск да преследва учениците на Христос. Чува гласа на Бога:

- Савле, Савле, защо Ме гониш?

- Кой Си Ти, Господи? – пита ослепеният от светлината Савел.

- Аз съм Исус, когото ти гониш.

Савел е разтърсен. Отива в Дамаск „и три дена нито яде, нито пи...“ ПОСТ! В него една душа се пречистваше. Като люспи една след друга падаха омразата, фарисейското лицемерие и фанатизъм, гневът и традициите. Един човек се покайваше.

Исус е човешкият и Божият Син. И въпреки това, преди да започне спасителната си дейност, отиде в пустинята и пости и се моли 40 дни и нощи. Какво преживя там? Сатана му предложи три изкушения. Първо – хляба, земното. Второ да се хвърли от крилото на храма. И трето властта на всички земни царства, ако му се поклони. И всичко бе мотивирано със Словото. Достоевски казва, че ако се съберат всички философи и писатели пак не биха могли да измислят нещо по – страшно и всеобхватно за човешкия дух, за падението му от тези три съблазъна.

Постът и молитвата ще ни вдъхне сила да излезем от кризата. Именно в дни на народно бедствие постът е най – необходим. Израил, често нападнат от неприятелска армия, ридае, пости и се моли. Тогава „във всяка област и място наставаше голямо тъгуване у юдеите. И пост, и плач, и вик, вретище и пепел служеха за постелка на мнозина“.
Но постът има своето духовно оправдание само, ако доведе до покаяние и до божествена сила за

СЛУЖЕНИЕ И ПОДВИГ!

Не е достатъчно да се въздържаме от храна и блажно. Те са необходими. Ала постът и молитвата са двете крила, с които ще излетим от бездната на себелюбието към небето на истината и свободата, на любовта и добротата. Те са двуострият меч, с който ще разсечем оковите на робите и ще пуснем угнетените на свобода. Те ще ни направят подобни на Исуса, като ни изпълнят с Духа Му. Ще ни дадат сили да изпълним заповедите Му.

Чрез Исая се казва:

– Раздели хляба си с гладните и скитниците – сиромаси заведи в дома си. Видиш ли гол, облечи го!

Не са ли това Христовите думи и доказателство за единния Дух: 
– Гладен бях и Ме нахранихте. Гол бях и Ме облякохте. В затвора бях и Ме посетихте... Това, което сте направили на един от Моите най – малки братя, на Мен сте Го направили!

И само тогава постът ще бъде приет и „твоята светлина ще се яви като зора и твоето изцеление скоро ще процъфти и Словото Господно ще те придружава“.

Какви чудесни обещания! Ако постът ти бъде пълен, във всички измерения, ще бъдеш благословен и здрав, блажен и свободен и в сърцето ти ще пребъде Царството Божие.

Преподобният Тимотей МИХАЙЛОВ