* Откритието на торсионните полета създаде нова научна парадигма

* Религията и науката, вярата и Съзнанието вече си подадоха ръка

Във всички свещени писания на древността, във всички религии се изтъква силата на любовта и се заклеймяват негативните мисли, състояния и действия: страх, гняв, обида, завист, кражба, лъжа, пиянство, убийство и пр. Постепенно учените с помощта на научните методики обясняват вредното им въздействие върху здравето.

Например в началото на ХIХ век немският учен Хейнрот е установил, че всяко заболяване е следствие на човешките пороци. Става дума не само за пиенето на алкохол, тютюнопушенето и др., а за неправилните мисли, необоснованите страхове, изпълвaщи ума, за тревогите, чрез които човек се саморазрушава.

Човек е свободно същество, е казвал немският учен, и може да използва свободата си по различен начин. От една страна човек може да съхрани своето богатство - физическото и душевното си здраве, а от друга - той е способен да се саморазруши.

Швейцарският лекар Д. Бек в книгата си „Болестта като самоизцеление“ говори за това, че физическите заболявания могат да бъдат опит за разрешаването на конфликт, скрит дълбоко в психиката. Също, че болестта понякога помага на човека да превъзмогне душевните си преживявания.

Уникални по своята значимост са откритията и разработките на руски учени физици-теоретици през 90-те години на миналия век за торсионните полета. Оказва се, че всичко, което се движи или има форма /атом, молекула, орган, човек, човечество, планета, галактика, вселена/, предизвиква своеобразно изкривяване на пространството, което предизвиква торсионно поле във физическия вакуум. И позитивните мисли, действия, постъпки завъртат тези торсионни полета надясно, в хармония с божественото начало, а негативните - наляво и пораждат злото, което е в дисхармония с Космическия Разум, с Бога.

Така се пораждат болестите, планетарните и космическите катаклизми и разрушения. За всичко това е отговорен човекът със своите негативни мисли и постъпки.

Науката и религията си подават ръка, потвърждавайки още веднъж мисълта на гениалния Айнщайн: “Науката без религията е непълноценна, а религията без науката е сляпа.” Ние сме съвременници на създаването на нова научна парадигма на света, която из основи ще промени нашите представи за микро- и макрокосмоса и ролята на човека и Съзнанието във Вселената.