
За семейството » За вас, родители!

Умеем ли да наказваме?
* Не пречете на детето си да бъде различно
Наказанието ще изиграе своята положителна педагогическа роля, ако бъдат спазвани известни правила. Ето най-важните от тях:
- Наказанието не бива да уврежда здравето – нито физическото, нито психическото.
- Ако имаме съмнение – да наказваме или да не наказваме, по-добре е да не наказваме. И никаква „профилактика“, никакви наказания „за всеки случай“.
- За един път – само едно наказание. Даже ако са били налице множество нарушения, наказанието трябва да бъде сурово, но само едно, за всичко. Салатата от наказания не е блюдо за детската душа.
И още нещо. Никога не лишавайте детето от заслужена похвала или награда, дори преди това то да се е провинило. Никога не отнемайте подареното от вас или от някой друг.
- Срок на давност – по-добре е да не се наказва, отколкото наказанието да е закъсняло. Изпуснат ли е моментът – гледайте напред.
- Детето не бива да се бои от наказание. По-добре е то да се бои не от вашия гняв, а от вашето огорчение.
- Детето не може да бъде унизявано.
- Наказан – простен. Инцидентът е изчерпан. Не пречете животът да бъде започнат отначало, на чисто – както за детето, така и за вас.
Кога не бива да наказваме?
Има случаи, когато наказанието е недопустимо и родителите трябва да чувстват това. В кои случаи?
- Когато детето е болно, неразположено или още не се е възстановило след заболяване – тогава психиката е особено чувствителна, уязвима и реакциите са непредвидими. Не се наказва по време на хранене, след и преди сън, по време на игра и работа.
- Веднага след физическа или душевна травма /лоша бележка, конфликт, падане, сбиване, нещастен случай/. Необходимо е да се изчака болката да премине.
- Когато не се справя: с работата, със своя страх, невнимание, раздразнителност, любов. Или когато, с други думи, „нещо не се получава“.
- Когато вътрешните мотиви на извършеното не са ни ясни, разбрани или съмнителни.
- Когато ние самите по някакви причини сме огорчени или раздразнени, когато сме болни, на градус, душевно потиснати, не се контролираме. В това състояние гневът винаги е несправедлив, винаги лъже.
Помислете – колко пъти вече сте се карали или наказвали детето си? Не сте се сещали да преброите? Средно на ден? През седмицата, за една минута?
Не си ли струва да проведете такъв експеримент: месец, седмица или поне час да не му се карате. Просто да понаблюдавате какъв ще е ефектът.
Д-р Владимир ЛЕВИ