Всички вещи, които като роби служат на нашите чувства, които ни палят и подтикват, Платон не ги е смятал за истински съществуващи. Значи всички вещи са въображаеми, само за кратък срок приели някакъв външен вид; нито една от тях не е здрава и дълговечна. А ние ги желаем така, като че ли те ще бъдат винаги с нас или че ние винаги ще ги владеем.

Безпомощни и слаби, ние сме сред света на мнимите и празни вещи. Е, нека насочим тогава своя дух към онова, което е вечно, а нашия поглед - към витаещите във висините образи на всички предмети и на пребиваващия сред тях бог, който мисли за това

как да защити от смъртта всичко,

което заради съпротивлението на материята не му се е отдало да направи безсмъртно и да бъдат победени пороците с помощта на разума!

Нека видим сега какво означава края на живота - негова утайка или нещо най-чисто и прозрачно, ако умът все още не е пострадал и чувствата, съхранили се изцяло, помагат на душата, а тялото не се е лишило от сили и не е умряло преди смъртта. Цялата работа е в това, какво да бъде удължено - животът или смъртта? Но ако тялото е негодно да носи своята служба, то защо да не изведем на воля измъчената душа? И може би това трябва да сторим малко по-рано от дължимото, за да не се окаже, че в нужния срок вече сме безсилни да го направим.
И тъй като

жалкият живот е далеч по-страшен от бързата смърт,

глупав е онзи, който не се отказва от кратката отсрочка, за да може на тази цена да се откупи от по-голямата опасност. Само малцина продължителната старост е довела до смърт без страдания, но за мнозина техният бездеятелен живот е бил безполезен. Според теб жестока ли е участта да загубиш малък дял от живота, който и без това ще свърши?

Що се отнася до мен, аз няма да напусна старостта, ако тя ме съхрани цялостно - съхрани по-добрата ми част; но ако тя поколебае моя ум, ако го отнема на части, ако ми остави не живота, а душата - аз ще се изхвърля вън от немощното, готово да рухне здание.

Аз няма да бягам в смъртта от болест,

ако тя е излечима и не засегне душата; аз няма да си отида от болка - та нали да се умре така означава да се предадеш. Но ако зная, че ще трябва да я търпя постоянно, аз ще си отида не заради самата болка, а поради това, че тя ще ми пречи за всичко, заради което ние живеем. Слаб и страхлив е онзи, който умира заради болката; глупав е онзи, който живее заради страха от болка.

Но аз много се разпространявам, пък и предметът е такъв, че за него може да се разсъждава цял ден. Как може човек навреме да завърши живота си, когато не може да завърши едно писмо? Бъди здрав!

Луций СЕНЕКА

Из „Нравствени писма към Луцилий“