Известно е, че в Слънчевата система космическото влияние се свежда основно до гравитационната сила, която въздейства непосредствено върху орбитите на планетите. Руските астрономи Ш. Г. Шараф и Н. А. Будникова пресметнали ексцентриците на елипсата на земната орбита за предходните 30 милиона години. Оказало се, че на всеки 4000 хиляди години екстремалното значение на ексцентрицитета съвпада с екстеремумите на други параметри на орбитата: дължината на перихелия, наклона на еклиптика към екватора - възниква резонанс. При това земята прави такъв наклон на земната ос, който се отразява пагубно на всички живеещи на планетата.

Глобалните изменения на климата, масовото измиране на цели видове животни, нечуваните катаклизми са само следствие на това.

Така според Библията, в началото на Потопа по цялата Земя 40 дни и 50 нощи валял непрекъснат пороен дъжд. Учените пресметнали, че върху сушата са се стоварили около 3,5 тона вода на всеки квадратен метър.

Пак според Библията при потопа с вода се покрили даже високите планини, а за това, според учените, са нужни още около хиляда пъти повече вода от приведеното по-горе количество. Откъде толкова вода?

Загадката разкри доцентът от Санкт-Петербургския планински университет В. Я. Брил. След направените изследвания той установил, че водата при потопа е нахлула на континентите от океаните в резултат на изменената земна ос. По-точно: океаните и моретата по инерция залели източните си крайбрежия, като оголили западните. Такъв “антипотоп” е зафиксиран в най-древните ръкописи на Китай.

И ако Ной на своя ковчег отпътувал от „Обетовената земя“, то когато водата започнала да спада, ковчегът трябвало да се окаже доста по на изток и по на север от мястото на старта. Указаната в Библята крайна точка - планината Арарат - точно съответства на тези изисквания.

Татяна и Виталий ТИХОПЛАВ