Всеки чужд орган, всяка чужда клетка се отхвърля от организма. Това е проблем на проблемите при трансплантацията на органи. Но защо тогава плодът не се отхвърля от организма на майката?

През есента на 2000 г. във Ватикана е проведен конгрес, организиран по инициатива на Института по гинекология и акушерство при Римския католически университет. Интерес предизвиква докладът на проф. Салваторе Манкузо, в който е засегнат и отговорът на въпроса, поставен в заглавието на този материал.

По време на бременността между организма на майката и плода става своеобразен обмен, но не едностранен - от майката към плода, както се смята по-рано, а двустранен. И жената просто е „принудена“ да придобива някои черти и характеристики на бъдещето си дете – в противен случай плодът няма да оцелее.

А ембрионът, както е известно, носи наследствеността не само на майката, но и на бащата. Това означава, че жената чрез посредничеството на развиващото се в нея дете действително придобива на физиологично равнище определени черти на собствения си съпруг! Това става чрез стволовите клетки на плода, които проникват в майчиния костен мозък /независимо дали раждането е нормално или с цезарово сечение, а дори при аборт - спонтанен или изкуствен/. Тези стволови клетки носят информация и от таткото и се съхраняват цял живот.

И така, приела веднъж в себе си „чужденеца“, чиято таткова част от генетичното наследство за бъдещата майка е стопроцентово чужда, жената всъщност се обрича тези привнесени изменения да се съхраняват в нея. Да модифицират организма й и да влияят върху нея през целия й живот. Затова не е учудващо, че съпрузи, живели заедно дълги години, много си приличат.