* Болест “на нервна почва” или как болният попада в омагьосен кръг

* Ролята на съвременния начин на живот

Днес все повече се разпространява мнението, че именно съвременната цивилизация е породила неврастенията, именно нашето време е време на невротици. Американският учен Джордж Бърд определи неврозата като болест на „деловите хора“, на цивилизованото общество, което ограничава човека в тесни рамки, залива го с потоци от информация и изисква от него неимоверни усилия, за да поддържа определен начин на живот. Според френските учени Шарко и Бернхайм неврозите са разновидност на душевните заболявания. А техният колега Пиер Жане разглежда неврозите като разстройства, „чийто произход е неизвестен, които започват без причина и изчезват по същия начин, и всички те са еднакво необясними“. А може би не цивилизацията, а ниската култура и невежеството пораждат неврозите?

Защо в такъв случай висококултурният образован инженер страда от натрапчив страх от височина и открито пространство? Защо отличният педагог преди урока извършва странен ритуал – подрежда всички предмети на работното си място по точно определен начин и ако, не дай си боже, липсва само един от тях, той не може да каже нищо?

В някои случаи болните от невроза се възприемат от околните като

чудаци, странни хора, а не като болни.

Много невротици също не се смятат за болни. Други, обратно, разглеждат състоянието си като крайно тежко, критично, въпреки че заобикалящите ги и лекарите не са на такова мнение.

Неврозите... Външно хората изглеждат напълно здрави. „Такива да ги впрегнеш и земята да ореш“ – нерядко чуваме за тях. Здрав външен вид и различни оплаквания, понякога необичайни и странни. В службата на невротиците често пъти не им вярват, подозират ги в симулиране, а в медицинските заведения ги препращат от лекар на лекар. Приятелите им ги съветват „да се овладеят“, „да плюят на всичко“, „да не се предават“. Лекарите им препоръчват почивки, разходки, спазване на режим.

Но тези съвети, дори и при най-добросъвестните опити да бъдат следвани,
не носят облекчение.

И тогава болният посещава терапевта. След многобройните изследвания, анализи, електрокардиограми и рентгенограми лекарите дават „радостния“ отговор: без отклонения от нормата. После идва ред на лекарите от другите специалности. Най-накрая следва „гениалният“ извод, че всичко е на „нервна почва“. А щом е така, се налага да се отиде при невропатолог или психиатър. „Как при психиатър? Аз да не съм луд?“

И кръгат се затваря. А за да постигнем истината, може би трябва да започнем не от болния, а от здравия човек.

Анатолий РУХМАНОВ