Ако можеш да запазиш разсъдъка си, когато всички около теб
Го губят и затова обвиняват теб...

Ако можеш да вярваш в себе си, когато всички се съмняват в теб,
Но да разбираш толерантно и тяхното съмнение също...

Ако можеш да чакаш и да не се умориш от чакане...

И когато се разпространяват лъжи за теб да не отвръщаш с лъжи...

И когато те мразят да не даваш воля на омразата
И все пак да не се правиш на много добър и много мъдър...

Ако можеш да мечтаеш, но да не правиш мечтите си твой господар...

Ако можеш да мислиш, но да не правиш мислите си твоя самоцел...

Ако можеш да се срещаш с триумфа и бедствието
И еднакво да се отнасяш към тези двама измамници...

Ако можеш да слушаш истината, изречена от теб,
Изопачена от негодници, за да хванат в примка глупците...

И да виждаш туй, на което цял живот си посветил, в руини
И да се наведеш и пак да го съградиш с износените сечива...

Ако можеш да събереш на куп всичките си печалби
И да ги заложиш наведнъж да бъде или не
И загубиш и почнеш отначало всичко пак
И нивга дума да не отрониш за твоята загуба...

Ако можеш да насилиш сърце и нерви, жили,
Да служат на целта, макар и дълго веч без сили
И да се държиш, макар да няма вече нищо в теб
Освен Волята, която казва: “Дръж се!”...

Ако можеш да разговаряш с тълпите – и да запазиш своята чистота...
И с крал да се разхождаш – но да запазиш отзивчивостта на простия човек...

И ако нито враговете, ни любещи приятели могат да те наранят...

Ако държиш на всички хора и на никого прекалено...

Ако можеш да изпълниш непрощаващата минута
С шейсет секунди стойност на пробяганото разстояние /време/...

Твоя е земята и всичко що е в нея.

И нещо повече ще бъдеш ти – ще бъдеш, сине мой, човек!

Ръдиард КИПЛИНГ