
За духа и за душата » Животът, смъртта и прераждането
Размишление върху смъртта
Много скоро ти ще свършиш; затова виж в какво положение си.
Човека днес го има, утре го няма; а когато не е вече пред очи, той бързо излиза и от ума.
О, глупаво и кораво човешко сърце! То мисли само за настоящето и не предвижда бъдещето!
Във всички свои дела и мисли би трябвало да се държиш така, сякаш ще умреш днес начаса.
Ако съвестта ти беше спокойна, нямаше да се боиш от смъртта.
По-добре би било да отбягваш греха, отколкото да бягаш от смъртта.
Ако днес не си готов, то как ще бъдеш утре?
Утре е ден неизвестен, пък и знаеш ли дали разполагаш с още един ден?
Каква полза да се живее дълго време, ако човек толкова малко се оправя?
Уви! Дългият живот не всякога поправя: напротив, често той множи прегрешенията ни.
Де да бяхме живели добре в този свят поне един ден!
Ако е страшно да се умре, може би по-опасно е да се живее дълго време.
Много добрини можеш да правиш, докато си здрав, но болен не знам какво ще можеш.
Малцина стават по-добри от боледуване; така и рядко стават по-свети ония, които често ходят на поклонение по свети места.
Не разчитай на приятели и на роднини и не отлагай спасението си за в бъдеще; защото хората ще те забравят по-скоро, отколкото мислиш.
Ще дойде време, когато ще пожелаеш само един ден, само един час, за да се поправиш; но не зная дали ще го измолиш.
Сега залягай да живееш така, че на смъртния час да имаш повод да се радваш, а не да се страхуваш.
Сега се учи да умираш за света, така че тогава да започнеш да живееш с Христа. Сега, драги мой, сега прави каквото можеш, тъй като не знаеш кога ще умреш. Не знаеш и какво ще те сполети подир смъртта.
Докато имаш още време, събирай безсмъртни съкровища. Натам нека се възнасят всекидневно твоите молитви, твоите стенания и молитви, та духът ти да заслужи след смъртта щастливо да премине към Господа.
Тома КЕМПИЙСКИ