Една от често срещаните разновидности на пси-хоенергийно въздействие са поразяването на жертвата чрез мисъл и зла воля. Според народните вярвания това са уроките, урочасването, проклятието, клетвата, магията, като в основата им е едно и също нещо - психично посе-гателство върху здравето и живота на жертвата. За жалост и те не са обект на внимание на правото, закона, науката. Впрочем в средата на миналия век тези проблеми са били изследвани от много известни тогава професори от Оксфорд и Кеймбридж, създали “Общество за психични изследвания”. Събрани били над 7000 случая на различни негативни въздействия върху хора. Отразявайки дей-ността на обществото, Елена Блаватска пише: “Това, което преди няколко години извъннаучните среди наричаха “свръхестествено”, а закостенелите учени - безсмислица, това, което още съвсем неотдавна бе позорено като суеверие, фантазия, измама, започва да придобива гражданственост и малко по малко си пробива път към каталога с научна терминология.”

Днес, близо век и половина по-късно от тази констатация, нещата не са се изменили кой знае колко в официалната наука и медицинската практика. Но нека отново се върнем към стореното от английските учени в тази област. Показателна е речта на Едмънд Гърни, секретар на психичното общество, която той произнася на една от сбирките. Ето част от нея.

“Какво нещо наистина е магията? Да започнем с тъй нареченото “урочасване” или “уроки”. То е предаване по невидим и неуловим път на болести, нещастия, смърт на хора и животни. Отричайки тази възможност, биолозите и физиолозите имат толкова право да я отхвърлят, колкото и другия факт, в който обаче те вярват: в предаването по един също така неуловим и досега необяснен от тях процес на заразните болести. Като допускат хипотезата за невидими зародиши във въздуха, за бактерии и други подобни предположения, защо да не допуснат същото нещо и в областта на “психизма”? Ако те допускат съществуването на някаква психична сила, излъчвана от очите на човека, която може да бъде насочена от него със силата на волята или с помощта на метал към друг човек, да завладее неговите мисли и органи, както става при хипнотизма, то какво право имат същите тези учени тогава, без да са изучавали похватите на магията, да отричат възможността тази сила да действа и при нея?

Длъжни сме да заявим направо: злото, причинявано от тъй наречената магия, не е празна приказка. То съществува и скоро ще бъде доказано, както беше доказана хипнозата, така дълго отричана преди. А когато това свойство на човека бъде признато от науката, то и законът ще съумее да сложи край на злоупотребите с него”