Биологичният живот на човешкия организъм се поддържа по много енергийни начини. Ще разгледаме три от тях.

Два са видими: това са храненето и дишането. Тези главни сили за тялото са тежки и плътни енергии. Те имат количествени и качествени характеристики за обем, тегло, плътност, което дава възможност да се провежда техният анализ. Тези сили поддържат живота на организма на физическо и клетъчно равнище, но не му дават силата на живота.
Третият начин е скритият, невидим източник на фините енергии, чийто акумулатор се явява душата на човек, неговото сърце или, с други думи, неговият духовен свят. Той е източникът на жизнена сила, здраве и дълголетие. В него се събират силите, даващи истинския живот.

Духовният свят или силите на душата се формират от енергиите на радостта, любовта и мъдростта. Именно те, заедно с вярата, волята и надеждата, преобразуват плътните енергии на храненето и дишането в качествено ново състояние, лежащо в основата на здравия и щастлив живот.

Радостта, изпълваща нашата душа, прониква във всяка клетка на организма и ни кара да я споделим с другите.

Любовта обхваща сърцето и разнася тази енергия по органите. Най-чистата и фина енергия на любовта се стреми да бъде отдадена. Във всички философски и религиозни учения се казва, че сам ти трябва да обичаш, а не да чакаш да бъдеш обичан.

Мъдростта дава спокойствие, вяра и разбиране за истината. Ако нямаме мъдрост, ние можем да попаднем в лъжливата Вяра, коварната Надежда, а това ще породи съкрушителната Воля.

Понеже тези енергии не могат да бъдат докоснати, притеглени и измерени, тяхното тълкуване се намира във философията на тайните /езотерични/ учения.

Тези качества правят човека “отворена космическа система”. Естествените и чисти чувства на любовта и радостта му дават енергията, способна да върши чудеса; тези необичайно фини, нежни и чувствителни енергии са невидимата сила на душата, която поддържа, окриля и вдъхновява човека. Той се радва сам, обича другите и животът му придобива божествен смисъл.

Без тези качества човек става “затворена космическа система”, затворена за финото възприятие на света и реализацията в него. Той живее сред грубите, плътни енергии, които го задушават, пренасищат и раздразняват. Той е принуден да ги прехвърля на околните. Такива хора мислят само за себе си, живеят само за себе си, те са егоисти. Впоследствие те стават и енергийни вампири.