Да, ние зависим от всичко, като се започне от времето и собствените гени и се свърши с последните събития в Югозападна Азия. Ала ние с голямо желание забравяме, или поне така ни е изгодно, че сумата от вътрешни сили на човека ПОНЕ е равна на сумата от силите, които въздействат отвън. Ако нещата стояха другояче, човечеството отдавна би престанало да съществува. Разбира се, има случаи и те съвсем не са малко, когато чуждите сили получават преобладаващо предимство: ту стихийно бедствие, ту транспортно задръстване, ту болест, ту неукротимо желание да изпушим цигара ни карат да се почувстваме абсолютно безпомощни.
Направете си сметка обаче, поне в мащаба на своя личен опит и живот: често ли са възниквали у вас моментите на ето такава пълна, съдбовна, робска зависимост от неуправляемите условия и обстоятелства? Не са ли по-постоянни периодите на относително благополучие и свобода, когато външните обстоятелства мълчаливо чакат своя час и когато именно излишъкът от свободните вътрешни сили търси и намира къде да бъде приложен? Неврофизиолозите са установили, че при обичайна работа на човешкия мозък неговият потенциал използва само 15-20 процента от възможното. Не си ли заслужава да се помисли за какво са тези 70-75 процента неизползвани нервни клетки във вашия мозък? Ами ако са само за това - да се скочи по-високо от себе си.

„Променете условията - ще се промени човекът.“ Да, възможно е. Но: „Променете човека – че се променят и условията“ – това е другата страна на медала, която според мен е по-интересна. Пък и зависи само от нас самите и от никой друг.

Д-р Владимир ЛЕВИ