• Човек може да се научи да командва своите клетки

• Ролята на Съзнанието

“В някои случаи лекарите, ползвайки се активно от медикаментите, недооценяват ролята на такъв фактор, като самостоятелността на живите клетки, когато за тяхното оздравяване, развитие и преустройство човек съумее да създаде съответни условия на външната среда. Тук се открива широко поле за изследвания.
Ако например се заемете без тренировка с гребане, след един час работа с веслата дланите ви ще се покрият с кървави мехури, защото клетките още не са се приспособили към новите условия на външната среда – постоянното триене на дървото на веслата. Но ако пристъпите към тези занятия постепенно и разумно, както трябва да се пристъпва в началото на заниманията с който и да е било вид спорт, след няколко дни на ръцете ви ще се появят твърди мазоли.

Разглеждал съм под микроскоп структурата на по-раншните и на новите клетки. Между тях няма нищо общо.

Кой или какво е командвало тази реконструкция, кой и къде е съставил нейния проект, кой е правил изчисленията на здравината, как се е осъществявало наблюдението, щото всички по-раншни клетки да започнат и да завършат едновременно своето преустройство, защо това преустройство не е обхванало кожата на цялата длан, а е завършило в основата на пръстите?
За голямо съжаление на всички тези въпроси, които изглеждат толкова прости, съвременната биология засега не е дала единен и окончателен отговор.
През вековете се е създало мнението, че човешкият мозък – най-сложното творение на природата, е апотеоз на нейната дейност и че той може да ръководи всяко преустройство на дейността на клетките, включително и това, за което говорих по-горе. Позволявам си да възразя: а не е ли способна клетката за САМОСТОЯТЕЛНИ ЛОГИЧЕСКИ ДЕЙСТВИЯ? С помощта на лекарства аз едва ли бих могъл да предизвикам толкова бързо мазоли на дланите си, и то на желаните места” – така пише в своята проникновена книга “Активно дълголетие” академик Микулин.

Откъде обаче да е знаел той, че

за разума на клетките се говори по категоричен начин в различни философски системи на древна Индия хилядолетия преди това.

И не само в Индия, и не само в теоретичен план. Например индийските йоги след многогодишна тренировка се научават да контролират всяка една клетка на своето тяло и да й заповядат какво да върши в даден момент. Само един пример за демонстрация на тези възможности в наши дни: йогинът едновременно изстудява горната /тилната/ част на дланта до вкоченясване, посиняване и силно затопля дланта на същата ръка, лъхаща жар като след изгаряне.

Накратко, според древните философии

в основата на всичко стои Космическото Съзнание.

Това е най-универсалната енергия, която преминава от потенциално състояние в динамическо и поетапно се превръща в етер, въздух, огън, вода, земя и накрая “застива” в дадена материална форма – планети, звезди, галактики... Човешкият организъм е огледално копие на Вселената и причината за неговото създаване е същото това Космическо Съзнание, но вече във вид на човешко съзнание, което е главният диригент на живота. То се подразделя на съзнание на органите, а те на свой ред се делят на съзнание на клетките.

Таке че човек се състои от огромно количество “съзнания”, които по йерархична стълбица преминават в голямото съзнание. Например съзнанието на клетките на бъбреците влиза в съзнанието на бъбреците, а тяхното съзнание – в съзнанието на организма. При това по-голямото съзнание в тази йерархична стълбица ръководи по-малкото съзнание и го направлява.

Така че причината за образуването на човешкия организъм е Съзнанието. И естествено, работата с него е много по-важна, отколкото храненето, очистването и пр.
Да си спомним завета на Христа: “ Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда.” /Матея 6:33/