- Аз се боя от смъртта – казал един ученик на своя индийски учител. – Това ме преследва от детските години. Защо съм се родил? Какво се е случило с мен? Кога ще умра?

Учителят внимателно го слушал и го попитал:

- А защо смяташ , че си се родил?

- Аз не разбрах въпроса – смутил се ученикът.

- Защо ти смяташ, че си се родил? – повторил въпроса си учителят. – Дали защото твоите родители така са ти казали, когато си поотраснал. Действително ли си изпитал усещането за раждане, когато си преминал от небитието в битието, или просто се е случило, че един ден през детството ти си попитал родителите си откъде си дошъл и те са казали, че си се родил. Така си приел тяхното обяснение, идеята за смъртта те плаши. И ако ти останеш в това убеден, няма да имаш раждане без смърт. Та нали това са две страни на един медал... Възможно е ти винаги да бъдеш жив. Но приемайки системата от убеждения на твоите родители, ти си се изпълнил със страх пред смъртта, тъй като мислиш, че това е краят. Възможно е въобще да няма никакъв край – и ето на това е по-добре да обърнеш внимание и да го изследваш.