* Вредата, която нанасят свободните радикали е следствие, а не причина

* Объркващата роля на фармацевтичната промишленост

В средата на 50-те години д-р Денхам Харман от университета в Небраска за първи път обоснова тезата, че тъй наречените свободни радикали са важна, ако не и

основна причина за стареенето на клетъчно равнище.

Свободните радикали, високоактивни атоми на кислорода, могат без ограничение да се свързват с много жизнено важни молекули в тялото на човека, включително и ДНК. Те разединяват съединените молекули, могат да отчупят от молекулата парченца, да погубят информацията в различните части на клетката, съдействат за различните мутации и нарушаване функциите на митохондриите /енергийните фабрики вътре във всяка клетка/. Някои изследователи предполагат, че свободните радикали са виновни за вредата, която нанася на тялото ни холестерина.

Подобно на акули, свободните радикали сновят из клетката и са готови да атакуват почти всяка молекула.

Вредата, която нанасят, е толкова всеобхватна,

че популярността на теорията, обясняваща стареенето на организма с наличието на свободни радикали, расте с всяко изминато десетилетие.

Парадоксално е, но в същото време свободните радикали са необходими за живота. От химическа гледна точка те са най-нестабилната разновидност на кислородния атом, която се отличава от основния, стабилния вид, с наличие на електрони на външното енергийно равнище. Така че свободният радикал постоянно се стреми незабавно да се съедини с най-близката молекула, за да й отдаде излишния електрон и да стане стабилен. По този начин свободният радикал е временно междинно образование между стабилна молекула и друга молекула.

Времето на живот на болшинството от тези дребни частици се изчислява с хилядни части от секундата. Милиони от тези молекули всяка секунда постъпват във всяка клетка в процеса на изработката на кислород, даващ живот при метаболизма на храната.
Възниква и друг резонен въпрос: щом свободните радикали са толкова опасни, защо тялото ги произвежда? Преди да се превърнат в блуждаещи куршуми, заплашващи всяка молекула, свободните радикали органично се вписват в общия баланс на клетките. В някои случаи те изпълняват важна, градивна роля. Например белите кръвни телца в имунната система ги използват,

за да се свържат с болестотворната бактерия или вирус,

попаднали в тялото, за да ги ликвидират.

По този начин свободните радикали, притежавайки способността да се присъединяват към всичко, което видят, спасяват човешкия живот.

Освен това организмът притежава способността да се защити от свободните радикали с помощта на ензими, които обезвреждат и неутрализират свободните радикали. По същество тези ензими представляват различните антиокислители, които се присъединяват към високореактивните кислородни йони и ги обезвреждат, преди да нападнат свободната молекула.

Напоследък много се заговори за свободните радикали като врагове на човека и веднага фармацевтичната промишленост започна да произвежда тъй наречените антиоксиданти като едва ли не панацея в борбата на организма със свободните радикали. Но по-голямата част от предлаганите препарати се дезактивират още в устата, хранопровода, стомашния сок или в червата дълго преди да попаднат в клетките, които са длъжни да защитават. Независимо от това обаче хората гълтат всевъзможни антиоксиданти във вид на витамини, хранителни добавки и лекарства.

Особено настойчиво се препоръчват витамините С и Е, но те, както установи д-р Нива в лабораторни изследвания върху клетките, не винаги са ефективни. По ирония на съдбата хората, които се стремят да удължат своя живот и стараещи се да бъдат сведущи в областта на здравеопазването, преди това смятаха, че от храната трябва да бъдат иззети всички хранителни добавки като вредни за организма. Сега същите тези хора употребяват в огромни количества изкуствени химически вещества, “подобряващи” качеството на храната.

Лекарите предписват все по-екзотични лекарства, които без изключения имат вредно странично действие

и могат да причинят голяма вреда на здравето, ако се приемат твърде дълго време и в твърде голямо количество. Но фармацията, която се опитва да удължи живота, едва ли ще се спре само на това. Тя ще внушава постоянно, че вие можете да предпазите тялото си от свободни радикали, ако се въоръжите с мощни, научно проверени средства като бета-каротин, целия В комплекс от витамини, цинк, селен и пр. Като начало обаче ние можем да се замислим, защо тялото ни само трябва да се разрушава и ние трябва да се стремим да му попречим за това? Вредата, която нанасят свободните радикали е вторично явление, следствие, а не причина.

Когато тялото е в нормално състояние, то само контролира съдържанието на свободните радикали. Клетката, когато е в норма, сама си произвежда свободни радикали и антиоксиданти едновременно и този процес се управлява и се контролира от разума на ДНК. С други думи, задачата на всеки човек в тази насока е да предотврати вредата от свободните радикали много преди тя да започне да се нанася на организма. Е, затова си има начини и средства.

Дийпак ЧОПРА