• Кога неподходящото име внася хаос у човека и около него

Човек не си избира името, то му се дава. И въпреки това се смята, че името само си намира човека. Не случайно мнозина от нас харесват името си, но се срещат хора, на които името им не се харесва, то им е чуждо. Това става, защото няма хармония между името и неговия носител. Липсва хармония между вибрациите на името и същността на човека.

Името е и тайна, и охрана за човека. То е и негов ваятел. Затова много трябва да помислим, когато даваме име на своето дете. Най-добре е да му дадем името на светец – една отколешна традиция у нашия народ. По този начин ние му избираме небесен покровител, защитник. Името укрепва у човека качества, изработени от носителя на това име.

За да бъде подсилено значението на името, назовете децата на името на родителите си – също много разпространен у нас обичай.

Но само ако техният авторитет и нравствени качества го заслужават.

Ако обаче родителите ви са нравствено слаби личности, то ще се предадат и техните недостатъци.

Понякога някои хора си избират псевдоним, като това е особено разпространено сред хората на изкуството. В не малко случаи псевдонимът, или неговата вибрационна същност, така добре „пасва” на личността, че хората отдавна са забравили рожденото име на твореца, а познават само неговия псевдоним, който обаче не се предава по наследство, а си върви само с конкретния човек.

Понякога човек като дете или в по-зряла възраст получава прякор. Като правило той също е в унисон с неговия носител или пък с времето го моделира в съзвучие с този прякор и може да го извиси или да го унижи.

Разчупването на вековните традиции в именуването на децата сигурно се е отразило върху нравствено-психическото здраве на хората. Понякога уродливото, „измисленото” или модно име се лепва като грозна кръпка върху човека и му трови живота до края на неговите дни. Особено трудно за понасяне са имената или псевдонимите на вождовете на партии или народи, които някои родители дават на своите деца и ги обричат на един постоянен нездрав интерес към тях. Не трябва да назовавате детето с името на неотдавна починал роднина, защото то може да получи неговата съдба. Това може да се направи след 5 години, когато енергийните канали се затварят.

Съществува поверие, че човек не бива да си сменя имената, както и шапките – това е все едно да си смени съдбата. Всеки един от нас живее в свой собствен информационно-енергиен пласт на пространството, което определя нашата съдба. Смяната на имената, дрехите, шапката може да навлече съдбата на друг, може да предизвика хаос в нас самите или около нас.