Този характер се отличава с бавна възбудимост и слаба, преходна реактивност. При него има надмощие на храносмилателния процес над волевите процеси на движението и ума, голяма склонност към слабо умствено напрягане и леко съществуване. Волевата сила е умерена, съжденията – бавни, обаче сигурни и по-обосновани, отколкото у сангвиника и холерика. Чувствата не достигат голям разгар. Страстите се проявяват рядко и трудно. При всяко положение в живота флегматикът запазва душевното си равновесие. Той е равнодушен към всичко, без особен интерес към външния свят, мисли само за себе си. При осъществяването на даден план и в понасяне на участта си флегматикът е търпелив. Неговият идеал е спокойствието.

Телосложение: обикновено флегматичният характер е съчетан с флегматично или лимфатично телосложение. Както самото име показва, тук доминира лимфатичната система, тялото е охранено и гъбесто, тъканта – дремлива и с големи тлъстинни запаси, кожата – мека и хладна, косата – светла, очите – сиви или водни-сини, матови, челото – малко и гладко, бузите – дремливи, носът – месест, пълен, шията – къса, обла и тлъста, ушите – големи, долната челюст – силно развита, главата – или много голяма, или много малка, кръвообращението и дишането – спокойни и мудни, походката и говорът – тежки.
Склонност към болести ни лимфатичната система и жлезите, към хронични болести на органите на кръвообращенито, към воднянка, апоплексия, затлъстяване, подагра, бъбречни и пикочни камъни. От душевните болести се среща предимно тъпоумието.