Меланхоличният характер се различава с тежка възбудимост, трайно, силно реагиране, издръжливост и спокойствие в умствения труд, голяма търпеливост във взетите решения, бавно схващане, обаче дълбоко проникване във възприетото, голяма увереност в предприетото. Този темперамент е годен за наука, умът бавно се възбужда, обаче впечатленията са трайни и дълбоки; ето защо, при известни условия, те могат да се превърнат в източни на душевни болести.

Съобразителност, недоверие, липса на дръзкост и склонност към уединяване са качествата, допълващи образа на този темперамент.

Устройство на тялото. Меланхоликът обикновено има висока, тънка фигура, слаби мускули, късо туловище и дълги краища, гладки гърди, тесни рамене, дълга шия, повече висока, отколкото широка глава, високо чело, тясно теме и тясна задна част на главата. Очите са в повечето случаи зеленикавосиви или сини, обаче лишени от блясък; веждите са нежно очертани, косата е мека, гладка и тъмна, чертите на лицето са нежни, кожата е суха, бледа и малко склонна към изпотяване. Мозъкът и гръбнакът са силни, гърдите и коремните тъкани са по-слабо развити, гласът е незвучен, движенията са мудни.

Склонност към душевно болести, болести на нервите, главно към хипохондрия, меланхолия, маникаланост /главно мономания/. Поради бавния кръвообрат и мудното дишане организмът е склонен към запичане, хемороиди, болести на червата, черния дроб, плеврата и бъбреците, вкостеняване на съдовете. Често се зараждат и болести на сърцето.

Изобщо при този темперамент острите и възпалителни болести се срещат по-рядко.