За духа и за душата » Притчи
Окото
Един ден Окото казало:
- Виждам висока планина, забулена в синкава мараня. Не е ли красива?
Ухото се вслушало и като постояло заслушано така някое време, казало:
- Къде е тая планина? Не мога да я чуя!
Ръката проговорила:
- И аз се мъча да я стигна и докосна, ала напразно. Няма планина.
Обадил се и Носът:
- Планина няма. Ако имаше, щях да я подуша.
Тогава Окото се обърнало на другата страна, а те всички заговорили в един глас за призрачните заблуди на Окото. И всички се съгласили:
- Окото нещо не е в ред.
Джубран ХАЛИЛ
